През 1969г. водещият британски поп-артист Алън Джоунс предизвиква международен фурор чрез своите провокативни скулптури-мебели. През 1979г. първата мащабна ретроспекция е посветена на художника, който е на 41 по това време, в Ливърпул, Лондон, Баден-Баден и Билефелд.

Седемдесетата му годишнина е отпразнувана през 2007г. с изложба на новите му работи, както и някои от по-ранните му скулптури в Tate Britain в Лондон.

За  75-та му годишнина залата за изкуства Тюбингер иска да преоткрие творчеството на автора с най-изчерпателната му ретроспективна изложба до този момент. Известните скулптури от 1969г., които изобразяват жени,  превърнати в мебели, също ще бъдат изложени в залата: една, която си е протегнала ръцете и служи за поставка за шапки, маса, която се състои от жена в поза, в каквато би застанало едно послушно куче, друга, легнала по гръб, с долната част на бедрата й притиснати към тялото, служеща за стол- всички те приятно закръглени, с разголени гърди, дълги крака и на високи токчета, облечени в кожи.

Скулптурите изглеждат реалистични, въпреки еротичното преувеличаване; очевидно толкова много, че все още са, както са били, едновременно врагове на порнографските сцени, но и предшественик на сексуалното излъчване.
„Нищо не е, както изглежда” казва Алън Джоунс, описвайки един от водещите принципи в творчеството си. „Затова би било фатална грешка да объркаме показаното с посланието на произведение на изкуството. Това е стомана и фибростъкло, направени под формата на мебели- това не са хора!”

 Според художника, това не е презрение към жените, а задаване на въпроси за ограниченията на свободната мисъл и моралните бариери.