Така е станало, че мнозинството произведения на лидера на украинския авангард Василий Ермилов са стигнали до нас само под формата на снимки. Малкото запазили се негови картини, скулптури и обекти се намират в музеи и частни колекции по целия свят.
Затова организаторите на изложбата, която беше открита в московския Мултимедиа Арт музей, се сблъскаха с трудности при оформянето на експозицията: експонатите са били събирани в течение на няколко години от частни колекции на Киев, Харков, Москва и Лондон.

Едни наричат Василий Ермилов „украински Малевич”, други са склонни да го сравняват с Пикасо. Той бил художник № 1 на следреволюционен Харков: рисувал декоративни и агитационни картини, издавал списание и създавал интериори, бил един от основателите на Художествено-промишления институт. В края на 1920-те години ръководел списанията „Ново изкуство” и „Авангард”.

Неговият талант бил признат не само в родината му: през 1922 година той получил Златен медал на изложба в Лайпциг, а негови произведения, създадени в съавторство с Ел Лисицкий, на Международната изложба на печата „Преса” през 1928 година в Кьолн били възприети много добре.
Но след триумфа през 1920-те години последва дълго затишие. Художникът така и не можал да се реализира в официалното съветско изкуство, за което единственото вярно художествено направление се смятал социалистическия реализъм. Ермилов бил обвинен във формализъм и космополитизъм, а през 40-те години, дори бил изключен от Съюза на художниците. Той печелел за преживяване с оформяне на клубове и преподавателска дейност. Единствената голяма творба на Ермилов от онова време, представена днес на изложбата в Москва – са интериори на Харковския дворец на пионерите. Едва през 1962 година му е позволено да представи персонална изложба. И затова не е чудно, че са се запазили много малко произведения от Василий Ермилов.

Ако се съди по онзи успех, който произведенията на Ермилов са имали през 20-те години в Европа, съдбата на художника би могла да бъде съвсем друга. Ако той навреме бе напуснал СССР, както това направил неговия съмишленик Давид Бурлюк, то името му можеше да оглави списъците на най-признатите художници-авангардисти.

При това не може да се каже, че цяото ранно творчество на Ермилов е било новаторско. В частност, на изложбата в Мултимедия Арт музей може да се види картината „Дама с ветрило”(1919), която по най-удивителен начин напомня творбата на Пабло Пикасо „Девойка с мандолина (Фани Телье)” (1910). Стилистиката и техниката на рисуване, характерните особености в изобразяване на детайлите на портрета – всичко говори за явна приемственост. Пикасо създавал своята „Девойка”, когато бъдещият майстор-конструктивист още учел в харковската градска школа по рисуване и живопис. На старини Ермилов писал за това, че в творчеството си се опитал да използва „великото наследство на миналото изкуство на всички времена и народи”. Явно „Дама с ветрило” е пример за подобно използване.

Днес творчесткото наследство на Ермилов постепенно се завръща към зрителите. Издаден е каталог, в който са публикувани всичките му известни произведения. В Харков решиха да увековечат паметта на художника и назоваха центъра на съвременното изкуство с името на художника, а в Москва беше открита изложба, където могат да се видят негови произведения.