На 12 юли (четвъртък) 2012 година в 18:30 часа в столичната галерия "Сезони" ще бъде открита изложба на Евгения Воденичарова.

Експозицията е проект на Красимир Илиев и ще остане в изложбеното пространство на "Сезони" до 31.07.2012г.

Евгения Воденичарова се учи да рисува през 60-те и началото на 70-те години, когато каноните на социалистическия реализъм са пред началото на идеологическата агония, която започва в края на 70-те и трае до средата на 80-те години. Това е време, в което клишетата все по-смело биват атакувани от отделни художници, но тези проявления на „упадъчното“, разчетени като „западното влияние“, безапелационно се наказват, демаркационната линия между позволеното и забраненото все още е ясна и категорична.

Затова, когато Евгения Воденичарова избира темата Корида за дипломна работа, тя няколко пъти е отхвърлена, защото е очевидно еретична за времето на трудово-борческите сюжети. Единствено застъпничеството на нейния професор Ненко Балкански й позволява да защити нелепата от гледна точка на тогавашните строго съблюдавани критерии за наше и чуждо тема и едва-едва да се дипломира с познатата тройка. Корида е тема на другостта, на непреживяната, но бленувана среща с истината, с истинската среща между живота и смъртта. Поздрав към тези, които са я преживели, поздрав към безсмъртния Пабло Пикасо (който умира, когато тя рисува дипломните си картини), доброволно полагане главата на дръвника, себеостракиране в името на мечтата за неизцапано от мазната супа на идеологията изкуство.

След дипломирането си Евгения Воденичарова живее в Лясковец, прави рекламните плакати на лясковското кино, грижи се за появилите се едно след друго деца и голямата къща, и рисува. Рисува предимно портрети, пейзажи и натюрморти. След няколко години започва да преподава в казанлъшката художествена гимназия и прави, най-често портрети на своите колеги. Работите й обичайно пътуват до мазето на къщата в Лясковец, за радост на мишките.

Евгения Тотева Воденичарова