Група италиански археолози обяви, че е намерила тялото на жената, за която се предполага, че е била прототип на знаменития портрет на Лиза дел Джокондо на Леонардо да Винчи, по-известна като „Мона Лиза”.

Според една от най-разпространените версии, лицето на „Мона Лиза” е било нарисувано по модел на жената на търговец на коприна от Флоренция Лиза Джерардини. Знаменитият художник е бил поканен да направи портрет на Лиза, когато тя е била бременна. След смъртта на мъжа си, Лиза става монахиня в манастира на Света Урсула във Флоренция. А след като умира на 63 години, през юли 1542, тя е погребана в гробница, на мястото на която археолозите сега правят разкопки.

Безспорно „Мона Лиза” на Да Винчи е една от най-известните картини в историята на изкуството.”Мона” е често срещано в италианския език сливане на „мадона”, което означава „моята дама”, еквивалент на френското „madam” , английското „my lady”.Така името на картината означава мадам Лиза, която всъщност се казва Лиза Джерардини ,  родена през 1479 г. Когато е позирала пред художника, тя е била на 24 години.

Съществуват мнения, че съпругът й не харесал нейното изображение на портрета и отказал да плати за картината.Така творбата остава у Леонардо до 1516 г.,  когато е купена от Франсоа I, крал на Франция.

След смъртта на Леонардо през 1519 г. в Шато дъо Клу, недалеч от гр.Амбоаз, картината е отрязана от двете страни (първоначално от двете страни на картината е имало колони).

След смъртта на Леонардо  „Мона Лиза” била включена в колекцията на френския крал. Смята се, че известно време шедьовърът украсявал кралската тоалетна. След Френската революция картината е преместена в Лувъра.Украсявала е и спалнята на Наполеон I .

Днес тя е собственост на френското правителство и е изложена в Лувъра,Париж,Франция.

През вгуст 1911 г. картината е открадната от служител в Лувъра на име Винченцо Перуджа, италиански патриот, който вярвал ,че картината след като е нарисувана във Флоренция от италиански художник по време на Ренесанса, трябва да бъде изложена в италиански музеи. През 1913 г. крадецът е заловен, а картината върната в Лувъра.

По време на Втората Световна Война (1939-1945) шедьовърът на Леонардо е преместван няколко пъти от съображения за сигурност.
През 1956 г. долната част на картината е тежко увредена, след като била залята с киселина. На 30 декември същата година боливийски гражданин хвърля камък по картината.

През 1963 г. „Джокондата” е изложена във Вашингтон.
През април 1974 г. картината е напръскана с червена боя, докато е изложена в Националния музей в Токио.
На 2 август 2009 г. разгневена рускиня, която не е получила френско гражданство,  закупува от Лувъра чаша-сувенир и я хвърля по картината.

Въпреки всички тези нападения срещу „Мона Лиза”, тя оцелява повече от 500 години. С времето картината започва да ерозира и си сменя рамката. От многото реставрации тя губи първоначалните си цветове и от бяло- сини се превръщат в жълто-зелени.

Понастоящем картината е подложена на изключително стриктен контрол. Поставена в бронирана рамка, в която се регулира температурата на въздуха и влажността.
Със застраховка от 100 милиона долара и 6 милиона посетители на година „Джокондата” е най-високо оцененото произведение на изкуството за всички времена.Тълпи от посетители се струпват ежедневно, за да общуват с този прекрасен шедьовър.