По време на арт фестивалъа „ Ruhrtriennale”, провеждащ се ежегодно в североизточната част на Германия, ще отвори врати „изложба на живо”. Тя се осъществява благодарение на съвместния проект на кураторите Клаус Бизенбах и Ханс Улрих Обрист. Те канят интернационални артисти от пет континента, за да превърнат музея в сцена.

 В резултат на това са създадени физически структури, които се формират пред очите на самите посетители, разчитайки на тяхното въображение. Включени са световно известни артисти като Марина Абрамович, Роман Ондак, Сантяго Сиера, Тино Сийгъл, Деймиън Хърст, Джоан Джоунс, Люси Рейвън, Джон Балдесари,  Сю Дзен и други. Те успяват да създадат много различни презентации на срам, отчуждаване и красота.

Изложбата позволява на зрителите да имат директен досег, което обикновено не може да се осъществи в театъра. Едва уловим поглед, кратък разговор, изненадващ жест, странно наблюдение – всяка една от дванадесетте стаи въздейства върху зрителя по различен начин. На тях им е позволено да останат, продължат или върнат обратно, за да видят какво се е променило.

„Живо изкуство” е нематериално изкуство, служещо си с ограничен брой изразни средства – пространство, глас, движение. В днешно време, когато произведението на изкуството е загубило своята аура, интересът към историческите и съвременните перформънси  нараства значително. Много артисти експериментират с живия акт, за да отразят социални явления. По този начин те поднасят много нови въпроси за разрешаване, касаещи се до изкуството и пазара на изкуството, пространство и време, мъже и жени, дух и материя. Техните произведения са универсално разбираеми и до голяма степен са противопоставени на дигиталното общество.

Ханс Улрих Обрист е един от най-продуктивните куратори в света. Той е директор на лондонската галерия Серпентин от 2006 г.  Клаус Бизенбах става основател на „Kunst-Werke” – Институт за съвременно изкуство в Берлин (1991), когато е едва на 24 години. От януари 2010 г. е директор на P.S.1 – Центъра за съвременно изкуство на МоМА в Ню Йорк.