Когато японската архитектка Кадзуйо Седзима (Kazuyo Sejima) беше назначена за директор на миналогодишното Международно архитектурно биенале във Венеция, тя прекъсна серия от четири поредни години, в които критици, куратори и академици задаваха тона на престижното събитие.  Президентът на биеналето Паоло Барата (Paolo Baratta) обяви, че е време то да се върне в ръцете на архитектите.

За арт директор тази година отново е избран архитект - британският модернист Дейвид Чипърфилд (David Chipperfield), който обаче представя изложба с  69 проекта,  дело на архитекти, фотографи, художници, критици и учени. Темата  „Общ език” провокира много оригинални инсталации, създадени специално за биеналето от 119-те  участници от 55 държави. За пръв път участват Ангола, Косово, Кувейт и Перу.

Акцентът е върху това, което е общо. Първоначалните участници са помолени да поканят сътрудници, за да обединят силите си в общ проект, създавайки мрежа от архитекти, учени, фотографи и критици, чиито различаващи се гледни точки изненадват и предизвикват публиката. Например, световноизвестният архитект Норман Фостър работи заедно с испанската художничка Мариса Гонзалес (Marisa Gonzales) и немския визуален артист и фотограф Андреас Гурски (Andreas Gursky).

„Преди всичко, целта на изложбата „Общ език” е да се утвърди съществуването на архитектурна култура, не само на единични таланти, а на богатство от разнообразни идеи, обединени в една обща история, общи амбиции, общи затруднения и идеали....Архитектурата се превръща в изкуство - нещо, което отивате да видите, без да живеете в него, а ние прекарваме 90% от времето си в лошо проектирани жилищни блокове и молове. ", казва Дейвид Чипърфилд.