Необичайното събитие се случва в малкия градски „Музей за изкуствата, историята и науката” в Евансвил, Индиана. Причината е грешка при вписването на произведението във фонда на музея. Когато то е постъпило, бива записано като картина на артист на име Гемо (Gemmaux). Оказва се впоследствие, че по този начин се нарича специалната техника, с която е създадено платното – „гемо” („gemmail” – ед.ч и „gemmaux” – мн.ч.). При нея се използват пластове стъкла, за да се създаде триизмерно произведение.

Един ден уредникът на музея получава обаждане от аукционна къща „Гърнис” в Ню Йорк. Те проучвали специалните техники за стъкло, които Пикасо използвал и попаднали на информация, сочеща, че едно от тези произведения се намира именно в Евансвил.

Уредникът остава слисан от полученото запитване и веднага се заема с проучването. Оказва се, че държаното в прашното хранилище на музея произведение за повече от 40 години е едно от редките, които Пикасо създава. Нарича се „Седяща жена с червена шапка”  и е закупено от индустриален дизайнер, който го подарява на музея. След това зашеметяващо откритие  се провеждат множество срещи с борда на директорите, които стигат до извода, че за тях е невъзможно да задържат това произведение.

То е оценено между $30 и $40 млн. и този месец ще бъде продадено чрез частна продажба. Това е една от причините, поради които музеят не може да го задържи. Произведение от такъв ранг изисква специално съхранение и грижи. Особено при факта, че  музеят в Евансвил разполага само с един охранител.

Независимо от цената, на която то ще бъде продадено, никоя застрахователна компания няма да се наеме със застраховането на произведение, което не се съхранява при определени условия и високо ниво на сигурност.

Общата оценка на всички произведения, които се съхранят в музея, е в пъти по-ниска от цената на това произведение на Пикасо и варира в рамките на $10 млн.

Не се знае точно кога сделката ще бъде финализирана, но се знае със сигурност, че жителите на Евансвил няма да имат възможността да го видят окачено, поне не в техния градски музей. Единствената утеха за тях е, че след продажбата музеят ще закупи нови произведения и ще организира специални изложби. Кодексът на Американската асоциация на музеите гласи че, всички приходи от продажбата трябва да бъдат използвани за нови изложби или реставрации.