Неочкавани и непознати досега рисунки на Анди Уорхол разкриват, че създателят на поп арта е притежавал един неподозиран до момента талант да рисува. Той е тренирал дълго и търпеливо ръката си и е правил всичко по традиционен начин десетелетия наред. Едва след това Уорхол е бил в състояние да създаде своите „машинни” и реди мейд творби, които го правят известен. За първи път на бял свят предстои да излязат неговите деликатни и изящни рисунки от 50-те години на миналия век, дело на опитна ръка на брилянтен художник. Те доказват, че случайни неща в изкуството няма и дори, когато някой отрича класическото изкуство, той все пак първо е изучил добре тази традиция.

Подобно на Леонардо да Винчи, Уорхол е наблюдавал внимателно хората и ги е скицирал,  просто за да открие начин да ги изобразява по-добре. Създал е десетки майсторски рисунки на играещи деца, хора, които правят гимнастика или танцуват.

Повечето от тях ще бъдат публикувани в книга, озаглавена „Ранни рисунки на Анди Уорхол 1949-1959”. Сборникът е  редактиран от експерта по Уорхол Даниел Блау. Томчето включва близо 300 непоказвани работи, излези от ръката на създателя на попарта. За първи път някои от тях бяха показани пред публика по време на лондонския панаир на съвременното изкуство Фрийз. Цените им варираха между 120 и 150 хиляди паунда.

Господин Блау описва рисунките като „забележителни”. Според него, на пръв поглед те могат да бъдат объркани с работите на големите майстори в жанра - Матис, Пикасо, Шиле и Климт.

Анди Уорхол е учил рисуване през 40-те години на миналия век, а тогава американското образование е било ориентирано към европейската традиция в изобразителното изкуство. „Когато говорим за Уорхол, не можем да си представим, че той е стоял до статив или зад бюро и е рисувал като един стар майстор. Но в действителност го е правил” – каза Даниел Блау.

В книгата Блау описва чувството, което го е обзело, когато видял рисунките за първи път. „Дъхът ми спря и се почувствах пиян от ентусиазъм " – казва той.

Скиците са стигнали до г-н Блау, благодарение на Винсент Фремънт, близък на Уорхол, който основава  първата фондация, кръстена на негово име. През целия си живот Уорхол е пазил тези рисунки и ги е носил навсякъде със себе си. 25 години след смъртта му те били забравени в едно от неговите чекмеджета с надпис „архиви”. Те просто са били с объркан етикет и никой не се е сетил, че зад думата „архиви” Уорхол е имал предвид нещо съвсем различно, твърди Блау.