Храмът Стоунхендж, който и до днес си остава най-голямата загадка на Великобритания, е бил праисторическа арт галерия, разкриха учени. Изследване с лазерна технология откри, че върху гигантските камъни са били разположени 72 гравюри от бронзовата епоха. Това е най-голямата колекция от скални рисунки, която досега е намирана във Великобритания.

Всички гравюри са невидими за невъоръжено око. Те са концентрирани върху пет от общо 83 монументални камъка.

71 от рисунките изобразяват брадви, а на една от тях е гравиран кинжал от бронзовата епоха. Тези разкрития може да се окажат от изключителна важност за разкриване на загадката на Стоунхендж.

В момента се знае почти със сигурност, че през ІІІ хилядолетие преди Христа, когато първата част от храма е била вдигната, той е бил използван за свещени церемонии в дните на зимното и в деня на лятното слънцестоене. Но с времето, Стоунхейндж е започнал да служи на различни религии и до днес още не е ясно какви и кои са били те.

И до днес никой не може да си обясни как гигантските няколко тонови камъни са били вдигани и подреждани по този начин с голи ръце три хилядолетия преди нашата ера. А за хората от праисторическата епоха подобно чудо се е превърнало в истински култово място. През 1800-1500 г. преди новата ера около храма са започнали да се разполагат множество малки гробници. 

В Индо-европейската традиция брадвите често се свързват с божествата, които движат бурите. Те са били използвани и като талисмани срещу гръмотевици. В същото време обаче, в случая със Стоунхейндж рисунките на брадви гледат към гробниците. Затова учените предполагат, че галерията е била свързана в пряка връзка с праисторическите погребения. Най-странното е,  че всички изображения на брадви, намерени досега във Великобритания от този период, имаха еднакви размери, сякаш са създадени по един единствен шаблон.

Във времето, когато масовото производство е било непознато, човек не може да си обясни как хора от две различни селища могат да притежават един и същи размер оръдие на труда. В Стоундхейдж обаче, бе открит нов, гигантски за времето си размер – 46 см. Този обект е далеч по-голям  от това, което до днес историците си представяха, че е използвано в бронзовата епоха. Новото откритие е от изключителна важност не само за Стоухетндж, но и за цялата историческа наука. Защото виждаме как технологиите могат да намерят абсолютно неподозирана информация и да опровергаят досега съществуващите теории.  

Когато образите се появиха на нашия компютър, ние първоначално не повярвахме, че това е възможно. Толкова проучвания бяха правени за Стоунхендж, но никой не допускаше възможността гигантските камъни да са служили за основа на стенописи.

Рисунките са разположени така, че да бъдат видени само от една посока – североизток. Вероятно там е имало път, по който са минавили религиозни шествия, за да посрещнат равноденствията.

Един от гигантските камъни, които служат за стена, е бил старателно обработен и оформен така, че да пропуска слънчевите лъчи през тези дни. Следователно, досегашните твърдения, че Стоунхейдж никога не е бил завършен, се оказват неверни. Храмът е бил напълно готов още три хилядолетия преди новата ера и е функционирал в продължение на десетки векове. А тези части, които доскоро изглеждаха незавършени, просто са били разрушени през следващите хиладолетия, заключват учените.