Един от най-известните американски колекционери Бенедикт Силвърман е посветил живота си на това да събира и изучава произведения, които поставят на изпитание човешкия дух. Сега една голяма част от колекцията на Силвърман е показана в лондонската галерия „Ричард Наги” и вече събра тълпи от посетители. Изложбата показва чувствата, владели хората в епохата на модернизма – време на зараждащия се фашизъм и световните войни.

Тук е и първата работа, която Силвърман е купил някога, още преди да подозира, че ще се запали с такава страст по колекционерството. Това е скицата  „Право Момче” на Егон Шиле от 1910. Тя е част от серия рисунки, които Шиле прави, докато изучава живота на момчетата от улицата. Пред нас е едно от най-болезнените произведения на Шиле - момчето със забити в джобовете ръце, гледащо с отчаян поглед на света около себе си. Силвърман признава, че купил тази рисунка, защото му напомняла за собственото му детство или по-скоро за липсата на такова.

Силвърман е останал без майка като съвсем малък и темата за загубата на близък човек минава като нишка през цялата му колекция. Той е донесъл в Лондон и своята любима картина – „Жена с малко момче” на Шиле. Чернокосата героиня е чисто гола, ако не броим дългите й тъмни чорапи с жартиери. Тя гледа с тежък и пълен с копнеж поглед към зрителя, докато детето й се държи отчаяно за нея.

Шиле, един от най-известните експресионисти в света, умира едва 28 –годишен от испанския грип през 1918 . Малко преди да се разболее, той планира гигантско пано на Тайната вечеря, в което възнамерява да нарисува себе си и останалите млади художници от неговото поколение, чиято задача е била да създадат новия свят. В изложбата е показана подготвителна рисунка с темпера за картината на живота му.

Приятелят на Шиле, Лудвиг Мейднер, пък рисува своите най-страшни предчувствия в своя „Апокалиптичен Пейзаж” . Картината, показана в изложбата,  изобразява въртящи се турбулентни сгради, гигантски експлозии и бесни реки. Неговите най-лоши страхове са се сбъднали през войната. Мейднер смятал, че рисува трагедиите в обществото, които е преживявал дълбоко. Изкуството му е един кошмар на ръба на хаоса, казват за него критиците, затова вероятно е намерил място в сбирката на Силвърман.

„Обичам картини, които ме удрят право в стомаха”, казва колекционерът.

Ото Дикс е третият художник, на когото Силвърман се е спрял. Дикс често е наричан от критиците „немския Гоя”. В експозицията можем да видим някои от най-уникалните му картини – малко голо тяло, изписано в маниера на Лукас Кранах или пък неговата „Венера с ръкавици”. Създадена през 1932г., известната картина е изключително внушителна, но и крайно неудобна. Дикс рисува жената, ползвайки класическата схема за голо тяло, но неговата Венера е мършава, с отчаяни и уязвими очи. Като капак, дамата носи черни ръкавици, които зрителят не знае как да тълкува. Човек може да прекара часове в съзерцание, без да разбере нито картината,  нито модела, казват критиците за тази работа.

Едно от най-големите и най-тревожните платна в изложбата е „Автопортрет с модел”, създаден от Дикс през 1923 г. Артистът, с риза и вратовръзка и добре подредена коса, гледа нанякъде с празни очи. До него е гола моделка в пълната си прелест, чиито мисли обаче са извън изкуството. Трагичното чувство в платното идва от внушението, че моделката изразява чувството за свобода, докато артистът е затворник на самия себе си.

Това е странен начин да колекционираш произведения на изкуството – пише британският вестник Индипендънт. Повечето хора се влияят от конюнктурата на пазара и от водещите галерии, докато Силвърман се интересува едниствено от чувството за тревога, страх, болка, предадени преди всичко чрез човешкото тяло.

Силвърман е типичният американски колекционер – с комбинацията си от лична страст и публична отговорност, уточняват медиите на Острова. Той не просто купува някои от най-скъпите картини в света, но има свой собствен почерк в събирането и подреждането им. Освен това спонсорира редица фондации, посветени на обучението на неграмотни деца по целия свят Трябва да признаем, че дължим тази изложба на един богат, но и интелигентен човек със страст към изкуството, обяснява всекидневникът.