Образът на бохема в изкуството за първи път се поява в средата на 19-ти век, на границата на романтизма и френския реализъм. Това е времето, в което статусът на художника претърпява коренна промяна. Талантливите млади артисти вече не са под крилото на управляващите царски особи или други знатни благородници.  Именно в този момент се появява бохемът. Това са самотните гении, бедни и неразбрани от обществото, които са в очакване на социална промяна. 

Много от първите модернисти, като поетите Бодлер, Ребмо, Варлен, артисти и музиканти като Жерико, Дьолакроа, Курбе,  Ван Гог, Сатие, Пикасо доразкрасяват идеята за този романтичен и свободолюбив чудак.

Този образ – на художника-бунтар, носещ дълги дрехи, с брадясало лице, пушещ лула и обичащ алкохола и в частност абсента, както и либералния начин на живот, става изключително популярен в сборното място на парижката бохемия  - Латинския квартал и Монмартр.

През последните 20 години учени, изследващи историята на маргиналните групи, миграцията и номадите,  достигат до резултати, които дават други обяснения за появата на социалния феномен – бохема. Те свързват бохема с придошлите в Европа ромски групи.  Нарицателното, с което си служили хората, за да ги обозначават – „цигани” (gypsies) всъщност води началото си от погрешното схващане, че това са египтяни.

Скоро след като за първи път ромските групи се появят в Европа (15 век), образът на бохема се превръща в герой на новели, започващи със Сервантес, и любима тема за артисти като Жак Кало, Симон Вуе или Жорж де ла Тур.

Тайнственият произход на ромите, неразбираемият език,  който използват, близостта им с природата, гадателките способности, които имат, ги превръщат в легендарни. Тяхната внезапна поява и изчезване допринася за представата за  напрегнатия и чувствен начин на живот, който водят, освободен от оковите на правилата. Това е и пленителен образ за артистите, за които бохемството означавало връхна точка в представата за свобода.

От този момент бохемите и циганите започват да имат много общо. Те са свободолюбиви особняци и скитници, без дом, водещи сиромашки начин на живот.  Неуловими и хитри, саможиви по характер, те притесняват, провокират и очароват нашето уседнало общество. Терминът бохем в този смисъл се е отнасял както до циганския етнос, така и до изпълненото с лишения и бедност съществуване на художниците от  19-ти век.

Той е синоним на свободолюбието, което нацисткия режим се опитва да потисне, когато иска да унищожи както всички цигани, така и всички модерни артисти.

Представяйки по нов начин образът на бохема в изкуството, изложбата в Гран Пале обединява няколко вида изкуства, като живопис, музика, литература, фотография. Тя събира на едно място над 180 произведения на изкуството, сред които са и ненадминати шедьоври на тази тема, взети назаем от чуждестранни музеи като „Гадателка” на Жорж де ла Тур (музея Метрополитън, Ню Йорк), „Абсент” на Едгар Дега (музея Орсе, Париж), „Ъгъл в Монмартр” от Винсент Ван Гог (музея Ван Гог, Амстердам) и много други.

След изключително успешната изложба на Мария Антоанета, организирана от същия куратор, сега Гран Пале представя поредната изложба, която ще завладее въображението на посетителя, към която никой няма да остане безпристрастен.

Пътувайки през 4 века от историята и около 15 теми, изложбата „Бохеми” хвърля повече светлина върху феномена, който прекосява историята на изкуството и обществото от Леонардо да Винчи  до Пикасо и все още резонира в нашето съвременно общество.

Изложбата ще може да бъде посетена до 14-ти януари 2013г.