Върху карирани листове, откъснати от евтина ученическа тетрадка, двамата най-известни живописци на ХІХ век разказват за приятелството си и надеждите, които ги крепят. „Документът е едно проникване в най-известната артистична дружба в историята - каза експертът на Кристис Томас Венинг. – Текстът ни отвежда в техния дом и техния живот в този специален момент”.
Вероятно Ван Гог е написал първата част от писмото, а Гоген – епилога. Поне това показва експертизата на почерците и на подписите на двамата артисти. Датата на писмото е ноември, 1888 г. Само седмица по-рано Гоген е пристигнал в Арл, Южна Франция, на гости на Ван Гог. Светът на изкуството в този момент изживява прехода от импресионизма към модернизма и двамата художници са сред най-важните действащи лица в този преход.
В писмото Ван Гог разказва за своите първи впечтления от Гоген:
„Гоген ме интересува изключително много и като артист и като човек. Винаги съм вярвал, че в нашата професия имаме нужда от хора със стомаха и ръцете на работника, хора, чиито вкусове не са елитарни, а обратното - по-близо са до природата. Това е един нов, естествен и енергичен артист, различен от изчерпания и изморен образ на парижанина. Без никакво съмнение Гоген е точно това – естествено същество с инстинктите на дивата природа, където кръвта и полът надвиват човешките амбиции” – пише Винсент и добавя:
„В момента Гоген рисува едно кафене, което аз вече съм изобразил, но заедно с хората, които се подават от бордеите наоколо. Предчувствам, че това ще бъде една прекрасна картина.”
Той пише, че двамата с Гоген обсъждат създаването на артистична колония на тропиците. Те канят там Бонар и другите художници, които споделят авангардните идеи на своето време и могат да живеят и работят заедно в пълна хармония. „Това ще бъде Ренесансът на новия век” – убеден е Винсент.
На финалната страница влиза почеркът на Гоген, където той добавя: „Идеята за бъдещето на новата генерация артисти на тропиците е брилянтна за мен като художник и аз възнамерявам да се върна там! Кой знае, с малко повече късмет може и да успея...”
Животът обаче, се оказва доста по-брутален и разбива идиличните надежди на художниците. Само два месеца по-късно, на 23 декември 1888 г. Ван Гог и Гоген се скарват жестоко и свадата завършва с отрязаното ухо на Ван Гог. Малко по-късно Винсент влиза в заведение за ментално болни, където става чест посетител в следващите две години. През 1890 се самоубива.
Гоген се връща в Париж, а малко след това – в Полинезия, където умира от сифилис през 1903, на 54 години. Двамата не се срещат никога повече.
Драматичните събития, които последват написването на това писмо го превръщат в един тъжен, проникновен документ, казва Томас Венинг. Писмото е част от колекцията на Пиер Бере и ще бъде предложено на търг на 12 декември в парижкия офис на Кристис.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар