В началото на 50-те г., когато Кейдж преподава в колежа Black Mountain в Северна Каролина, той написва композиция от три части с продължителност 4 минути и 33 секунди, по време на които музикантът не изсвирва нито една нота. Работата е изпълнена първо от пианиста Дейвид Тюдор в Уудсток, Ню Йорк, на 29 август 1952 г. в аудитория, отворена към открита гора. За да обозначи преминаването през 3-те части, Тюдор символично отваря и затваря капака на пианото 3 пъти. По време на първото действие публиката чува единствено звука на вятъра, носещ се в отворената зала; по време на втората част започва да вали дъжд; по време на последното действие зрителите започват да добавят към тишината звуци от себе си, без пианистът да участва в това.

Листът от първата версия на „4'33" е даден на Тюдор непосредствено преди концерта, а по-късно се оказва, че е изгубен. Кейдж прави втора версия, включваща графично обозначаване на трите действия и моментите на тишина. Композиторът, последовател на Шьонберг, всъщност е първият, който въвежда понятието „музикална графика". Известни са 4-ри подобни листа, единият от които принадлежи на Обществената библиотека в Ню Йорк.
Версията, с която се сдобива МоМА, е предоставена от ню-йоркския финансист Хенри Кравис в чест на съпругата му, която е президент на музея - Мари-Хосе. Кравис купува листа от художника Ървин Кремен, на който Кейдж подарява „нотите" на 5 юни 1953 г. по повод 28-ия рожден ден на Кремен.

„Това е нещо между музика и визуално изкуство, мелодия, но и рисунка" - споделя Кристоф Шери, куратор в МоМА в раздела за илюстровани книги. "4'33" е вдъхновено от „Белите картини" на Робърт Раушенберг, първата от които е направена през 1951 г., когато и Раушенберг преподава в колежа заедно с Кейдж. След Джон Кейдж концепцията за музиката се променя драстично.

Покупката на "4'33" от МоМА е и символична почит към делото на великия Джон Кейдж – на 5 септември тази година се навършиха 100 години от рождението на американския композитор, философ, художник и един от пионерите на хепънинга. Той е сред ключовите фигури, определили посоката на музиката и изкуството през ХХ век, наред с Ерик Сати, Марсел Дюшан, Нам Джун Пайк, Йозеф Бойс. Гениален провокатор, Кейдж непрекъснато поставя на изпитание границите на музиката и нейните отношения с другите изкуства и всекидневието. Той има съществен принос за освобождаването на артистите от рационализма. За Кейдж музиката е навсякъде – тя е свързана с отношенията между хората, затова публиката участва като творец в спонтанно възникналите му произведения. Музика са шумът, случайните звуци, реакциите на публиката по време на концерт.