Роден през 1902 г., Ценко Бояджиев  е един от позабравените български художници. Както по-голяма част от творците от началото на XX в., той е завършил своето художествено образование в чужбина. Преминал през школите по живопис в Париж (1923-1925 г.) и Загреб, той се дипломира при професор Марино Тарталя през 1933 г. Завръщайки се в България, се включва в Дружеството на новите художници (1934 - 1944 г.), а след 1944 г. активно участва в организираните общи художествени изложби (ОХИ). През годините е бил носител на множество награди на Съюза на българските художници. През 1964 г. е удостоен със званието „Заслужил художник” , а през 1972 г. – с най-високото звание „Народен художник”.

В търсене на индивидуален почерк Ценко Бояджиев успява да наложи в нашата живопис една богата палитра, която пресъздава обхвата на неговата творческа натура. Работи в областта на различни жанрове в изобразителното изкуство – портрет, пейзаж, фигурална композиция, натюрморт. През годините той успява да съхрани своето лично чувство за творческа правдивост и характерния си авторски почерк, въпреки промените в художествения живот, налагани от духа на времето.

Ретроспективната изложба на Ценко Бояджиев, подредена в изложбените зали на СБХ, ни провокира да отправим поглед назад във времето, за да възкресим едно позабравено име от историята на българското изкуство и за да погледнем по-дълбоко в неговото творчество.

Изложбата продължава до 25 март.