На 19 Март, вторник, 18.00 часа в СГХГ ще бъде открита изложбата “Акварелът”. В колекцията на СГХГ акварелните творби имат особено значимо присъствие. Предпочитана и усъвършенствана от редица български творци, акварелната техника носи очарование и въздейства на звителя по един необикновен начин. Произведенията, изпълнени в акварел – независимо дали са спонтанни ескизи или майсторски изградени завършени творби привличат със своята непосредственост и поетичност.

Познат още от древността, акварелът се развива в Китай след откриването на хартията и значително по-късно се разпространява в Европа. Предшественик на акварелната техника е живописта върху мокра мазилка /фреско/, при която се получават сходни ефекти. Първоначално в европейската живопис акварелът играе роля на спомагателна техника при изработването на ескизи, проекти, или бързи рисунки от натура. Едва през 18-19 век акварелът се развива като самостоятелно изкуство. Присъщата му лекота и ефирност, богатите възможности за различни ефекти – от бегло докосване на листа до дълбоко колоритно напластяване – го правят предпочитана техника за редица художници.

Изложбата в СГХГ обхваща 80 творби, изпълнени с акварел. Без да претендира за изчерпателна хронология, експозицията проследява развитието на акварелната техника в българското изкуство от края на 19 до края на 20 век. Наред с ранните образци във фонда на СГХГ – творби на Йозеф Обербауер, Георги Канела, или Ярослав Вешин, акцент в изложбата са произведения на най-изтъкнатите майстори на акварела у нас – Никола Маринов, Константин Щъркелов, Йордан Гешев, Дечко Узунов, Васил Стоилов и др.

Творбите на редица художници, като Генко Генков, Симеон Венов, Васил Чакъров, Александър Поплилов, Васил Вълев, Любен Зидаров, Томас Кочев, Михаил Деянов, Ненко Токмакчиев, Захари Каменов, Нина Ковачева и др., бележат различни посоки и стилове от средата и края на 20 век, демонстрирайки разнообразните изразни възможности и поетичната красота на акварела.

Изложбата продължава до 28 април.