Скорошно изследване, проведено в Дания, показва, че често използван метод за реставрация  може да повреди маслените картини. Сред обектите, изложени на риск, са някои от най-големите шедьоври в света. Ако маслена картина се третира с често използваната реставраторска техника, чрез която произведенията се укрепват с помощта на смес от смола и  восък и е изложена на относителна влажност от над 60%, съществува сериозен риск платното да се свие, което ще бъде пагубно за боята.

Това изследване е защитено миналата седмица пред Кралската датска академия за изящни изкуства и реставрация. То показва, че методът използван при много шедьоври, сред които произведения на Рембранд, Ван Гог и художниците от датската Златна ера, в някои случаи крие много повече вреди, отколкото ползи.

През по-голяма част от 20-ти век, реставраторите използват именно тази техника за реставрация и консервация на шедьоври. Методът е следния: посредством восък и смола, те залепват парче платно към задната част на картината, за да я защитят от вредните атмосферни влияния. Техниката е широко използвана през 60-те години, с цел да се защитят картините от световните колекции по време на пренасянето им за различни цели на музея.

Тъй като често най-важните картини са тези, които пътуват най-много, обикновено те биват укрепвани с восък и смола. В дисертацията се разглеждат разликите във влажността преди и след укрепването. Ако относителната влажност на въздуха се покачи над 60%, последствията за платното биха били драматични. То се свива и рискът слоевете боя да се отлепят е голям.

Укрепването със смола на произведения на изкуството не е използвано преди 1970 г. Може да се разпознае лесно, защото то помрачава цветовете на картините. Учени от института „Смитсониън” в САЩ, под чието ръководство е било извършено изследването, също подкрепят  огромното значение на откритието.

Истинското послание на откритието се крие в промяната на възприятието ни за методите на реставрацията. Обикновено в музеите са поддържа относителна влажност от 50 %, но в случай на неизправност на климатичния контрол, наводнения или ако творбите се отпуснат на музеи, които не спазват същите условия, тогава тези произведения биха били в сериозна опасност.

Такъв е случаят с частните колекции или тези, намиращи се в замъци или църкви, където може да няма климатичен контрол. Тези научни резултати привлякоха вниманието на международната общност. Вече е ясно, че изследването ще окаже огромно влияние на световното изкуство, музеите и културното наследство.