Националната галерия за чуждестранно изкуство притежава дарение, направено от Полския институт в София – 27 репродукции на рисунките на Пьотровски, възстановени по негативи, печатани в “График” и “Илюстрасион”.

Антони Пьотровски  e полски художник, илюстратор, участник и пряк свидетел на събитията по време на Сръбско-българската война, военен кореспондент и художник от българската страна на фронта на английски и френски списания „График“ и „Илюстрасион“ – седмичници, формиращи европейското обществено мнение. С неочаквана интензивност той успява да пресъздаде някои от най-драматичните моменти в новата история на България.

Пристигайки в един от най-вълнуващите и най-успешни моменти, той става свидетел на мъжеството и жертвоготовността на българските воини. По поръчка на главнокомандващия княз Александър Батенберг Пьотровски отразява епични моменти от военните действия, създавайки редица рисунки, както и десет картини от Сръбско-българската война с високи живописни достойнства. Той е обективен, документален и същевременно артистичен свидетел на събитията не само за тесен кръг ценители, а пред цяла Европа и пред целия свят. За своята храброст и заслуги към българския народ е награден с орден „Св.Aлександър“ II степен.

Антони Пьотровски е и първият художник на българската войска – той е автор на редица литографии, чиито сюжети могат да бъдат открити сред скиците и публикациите му в печата и допълват общия образ на дейността му в България. Той е автор на литографски картички, на които са изобразени военни с униформите на всички видове български войски. За съжаление, те остават неоткрити досега.

През 1895 г. рисува в ателието си една от най-известните си картини – „Баташкото клане”, която печели награда на изложението в Пловдив през 1892 г. Днес картината се съхранява в Националната галерия за чуждестранно изкуство.

Той е и увлекателен разказвач и мемоарист. Като такъв се проявява в своята „Aвтобиография”, великолепно и интересно четиво, завършено през 1911 г. Стотината страници в нея, посветени на България и българите, представляват ценен източник на информация за историята на страната и личносттa на Александър Батенберг и цар Фердинанд, както и за събитията по време на сръбско-българската война. През  1900 година се връща в Полша и се установява във Варшава. През 1905 година заминава като военен кореспондент в Манджурия. Умира във Варшава през 1924 година.