Музеят Прадо представя изложбата “Velázquez and the family of Philip IV” – Веласкес и семейството на Филип IV. Събитието се организира от Фондация AXA, която ще предложи за първи път анализ на дейността на художника като портретист през последните единадесет години от кариерата му в служба на испанската монархия.
Двадесет и девет творби ще представят най-важната група от портрети, изпълнени по поръчка на крал Филип IV и неговите наследници.
Диего Веласкес е роден е на 6 юни 1599 в Севиля. Родителите му са благородници. Веласкес е изпратен да учи латински в манастирското училище, като желанието на родителите му е да се занимава с хуманитарни науки. Когато навършва 10-годишна възраст, започва да проявява дарбата си да рисува и баща му го завежда в студиото а известния испански художник Франсиско де Ерера.
Когато крал Филип IV заема престола, сменя всички придворни и узнавайки за талантливия художник от Севиля, го извиква в Мадрид. Веласкес пристига през есента на 1623. Рисува портрет на младия крал и става негов придворен художник. Получава просторно студио в едно от предградията на замъка. В продължение на много години той рисува само портрети, особено на краля и на децата му, и много пъти изобразява инфантата Маргарита. Освен придворните портрети художникът работи над галерия от изображения на деятели на испанската култура – драматурга Лопе де Вега, Тирсо де Молина и Калдерон, поета Кеведо.
През 1628 година в Испания пристига Рубенс и Диего започва работа в неговото ателие. По препоръка на Рубенс през 1629 година кралят позволява на Веласкес да се присъедини към свитата на известния пълководец Амбросио Спинола и посещава Венеция, Ферара, Рим и Неапол. Пътуването му до Италия разширява неговите хоризонти и спомага за усъвършенстването на уменията му. Въпреки, че след завръщането си отново рисува предимно портрети – те стават все по-разнообразни в композиционните си решения.
През 1630-1640 Диего Веласкес създава параден портрет на Филип, на граф Оливарес, на принц Балтазар, както и серия от портрети на джуджета и шутове.
Девет години по-късно Веласкес отново отива в Италия, но този път като всепризнат майстор, а картините, които създава в Рим, го правят още по-известен. Рисува портрета на своя ученик Хуан де Пареха, а след като го вижда папа Инокентий Х му поръчва свой портрет. Но крал Филип се страхува да не изгуби Веласкес и му изпраща гневно писмо, за да го накара да се върне в Испания. Издига художника на най-висшия държавен пост, назначавайки го за хофмаршал и му дава благороднически сан, който да се предава на потомците му.
По този начин най-накрая Веласкес получава пълна независимост. След упорита работа създава картините “Венера и Купидон”, “Менините”, “Тъкачките”, “Меркурий и Аргус”, както и прекрасни портрети на втората жена на Филип IV, кралица Мариана Австрийска, на инфанта Маргарита и сестра й.
Кариерата му достига най-високата си точка, когато кралят му присъжда най-високия орден на Испания – Кръста на Сантяго. По този начин човек на изкуството става рицар на един от най-старите рицарски ордени в Европа. За съжаление художникът вече е неизлечимо болен.
Портретите от късния период в творчеството на Веласкес в голяма степен са проникнати от артистизъм и психологическа завършеност. През пролетта на 1660 година Веласкес се заема с подготовката на бракосъчетанието на инфанта Мария-Тереза с младия Луи XIV. По време на брачната церемония, на 6 август, Веласкес не се чувства добре и няколко часа по-късно умира.
Изложбата ще продължи до 9 февруари 2014 г.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар