През 1927 г. сюрреализмът претърпява обрат. Повечето художници сюрреалисти, сред които Андре Бретон и Салвадор Дали, решават да се присъединят към Френската комунистическа партия.

Как може едно движение, в което като основни моменти са заложени бягството от реалността  във въображаеми пейзажи, както и подсъзнателното автоматично писане, да  преживее шока от марксистката политика между войните?
За да даде повече разяснения за тази почти незнайна и забравена черта на сюрреализма, Центърът „Жорж Помпиду” в Париж представя изложбата „Сюрреализъм и обект”.  

Тя представя най-големият архив от сюрреалистични произведения, за да разкаже неразказаната история, за това как художниците примиряват своя фантастичен свят на сънища, с материалистичната марксистка философия, предавайки артистичните си послания чрез обикновени, всекидневни предмети, като блокове от дърво, канап, манекени и чадъри.  

Сюрреалистично-комунистическата глава от историята на изкуството е малко известна, но тя променя облика на изкуството на ХХ век. Според самия куратор на изложбата: "Това е историята на сюрреализма, която никога не е била написана. Това е реалистичната история на сюрреализма. Изведнъж художниците решават да се присъединят към редиците на комунистическата партия и трябва да приемат реалния свят, след години на противопоставяне”, като допълва: „Това е криза. Комунизмът се противопоставя на комерсиалните произведения, идеята за артистичния гений и всички идеи, които не са базирани на материалната реалност. Той се противопостави на самото определение на сюрреализма. Какво е решението?"

Решението на тяхната екзистенциална криза се крие в лидера на сюрреалистите – писателя и поета Андре Бретон. Той казва на своите последователи да канализират подривните, тревожните си, наподобяващи съновидения идеи, чрез предмети, характерни за социалистическите антиквариати, като по този начин осигуряват бъдещото развитие на сюрреализма, в лицето на привидно противоположната лява идеология.

Функционалните обекти, като блокът от дърво на Алберто Джакомети, шилото на Салвадор Дали или шиповете от ютията на Ман Рей, са включени в изложбата. Те не са направени благодарение на артистичния гений, струват почти нищо, за да се направят, и са част от реалността.
Този нов подход се превръща в неустоим за художниците. От 1927 г. насам, това обсебване обхваща и художници, като Пабло Пикасо и Хуан Миро и продължава чак до 1980 г.

Бретон се вдъхновява от дадаисти, като Марсел Дюшан. Той е първият, който успява да превърне бедните и евтини обекти, като например – писоар, във високо изкуство, за да протестира срещу богатите и буржоазията.  

Дюшан може би ще бъде разочарован, ако научи, че неговото прочуто произведение „Bottle Rack", което не е струвало почти нищо, когато за пръв път го представя през 1914 г., ако се продаде днес, ще струва цяло състояние.

Изложбата ще продължи до 3 март 2014 г.