Според Джеймс Стюард от Ню Йорк Таймс, рекордните цени на аукционите на  „Кристис” и „Сотбис”, на които светът стана свидетел миналия месец, всъщност са показател за равнодушието на пазара на изкуството. Според редица експерти по маркетинг и продажби, следящи пазара на изкуството, въпреки шокиращите цени, достигнати на аукциони и пресиления ентусиазъм на купувачи и дилъри, широкият пазар на изкуството е по-скоро в застой, отколкото в разцвет. Повече за тези продажби можете да прочетете тук и тук.

Много от произведенията, предложени на аукциони, са продадени под тяхната първоначална оценка или изобщо не са продадени.

Данните на известния индекс за изследване на пазара на изкуството „Mei Moses World All Art Index” показват, че пазарът на изкуството е регистрирал спад с 3,3% през 2012 г. и покачване с 2,2% през м. ноември тази година, въпреки че тогава бяха реализирани рекордни продажби.

„Следвоенно и съвременно изкуство – художници, работещи от 1950 г. до наши дни, сред които Френсис Бейкън, Джаксън Полак, се продават изключително добре през последните 25 години”, споделя Майкъл Моузес, пенсиониран професор по икономика от Нюйоркския университет и основател на компанията Mei Moses Art Index. „А традиционното китайско изкуство – произведения, създадени преди 1900 г., се продават значително по-добре”, споделя още той.

Данните на Моузес показват, че традиционното китайско изкуство има възвръщаемост  от 15,15 %, в период от 10 години, завършващ през 2012 г. А при следвоенното и съвременно изкуство този процент е 11,6. На фона на това, Старите майстори имат възвръщаемост от 3,3%, а американското изкуство – от 1%.

Някой намират цялостното развитие на пазара на изкуството като безвкусно. Майкъл Финдлей, автор на книгата „Ценността на изкуството” (“The Value of Art”) и директор на галерията Acquavella Galleriеs в Ню Йорк, споделя: „Аз вярвам в социалната и естетическа стойност на изкуството. Ние живеем в общество, в което всичко е толкова свързано с парите, и единственият начин човек да говори за изкуство е да говори за пари”. 

Както и много други професионалисти, Финлей е скептичен по отношение на индекса на Мей Моузес, който не отразява продажбите в частните галерии, като тази на Финлей. Въпреки това, Моузес съзнава, че неговият индекс, както и всички индекси, се отнася до аукционните къщи и има своите граници на обхват и обективност.

Моузес смята, че не бива да ни учудва фактът, че няколко „трофейни” картини са били продадени за повече от $ 100 милиона. Той споделя, че има над 2, 000 милиардера в света, и ако те инвестират в изкуство 10 до 15 % от своето богатство, биха могли да инвестират поне $600 милиона в изкуство. Така че, когато милиардерите искат да притежават „гвоздей” в колекцията си, инвестират повече от $100 милиона, което не е необичайно, спрямо техните възможности. И добавя: „Хората обичат да се показват с тяхното богатство, демонстрирайки го в размера на своята сграда или изкуството, което купуват”.

Заключението е, че пазарът на изкуството не е толкова недостижим за хора с по-скромни възможности. Дори на аукционите, повечето лотове се продават за суми под $100 000, като има и много, които се продават под $10 000.

Противно на твърденията на арт дилърите и на аукционните къщи, че е невъзможно да се подцени качественото изкуство, изследването показва, че скъпите картини имат по-малка възвръщаемост от тези, купени с по-малко средства.

Моузес предупреждава, че пазарът в момента е неустойчив и, че купувачите не бива да очакват да си възвърнат парите скоро. Освен това, той предупреждава колекционерите да не се увличат в емоцията от наддаването, защото проучването показва, че колкото повече плащаш над първоначалната оценка, толкова по-малка ще бъде твоята възвръщаемост на инвестицията в бъдещето.

The rolex replica Yacht-Grasp II is accessible only for Men's at a dimension of 44 mm even though the Yacht- Master is accessible at Men's, Midsize, and Girls at sizes of forty mm, 35mm, and 29mm accordingly. This improve in dimensions is attributed to the new pattern of greater watches, creating the new Yacht-Grasp II a heavier look at www.goodtimepics.com.