Някои произведения на изкуството са създадени за блестящ обществен показ, други са предназначени за лично удоволствие, направени в мащаб, който насърчава внимателно изучаване. Малко са тези, които носят по-голямо удоволствие или са по-предизвикателни от забележителните  бронзови статуетки в колекцията на семейство Хил, които предлагат омагьосващ поглед върху интелектуалния живот на Ренесанса.

Музеят „Колекция Фрик” (The Frick Collection) в Ню Йорк се е специализира в организирането на изложби на такива творби. Дали големи монографични ретроспективи или представяния на превъзходни частни колекции, той дава възможност на публиката да види отблизо произведения, които до сега са били видими само за техните собственици.

От 28 януари до 15 юни музеят ще бъде домакин на изложбата „Renaissance and Baroque bronzes“ на колекционерите Джанин и Джеймс Томилсън Хил. В основата й са изключителна група от статуетки, произведени от един от най-великите творци, който прилага принципите на маниеризма в изкуството си– Джовани да Болоня – Джамболоня /1529-1608/. Неговите 32 произведения се простират от ренесансова Италия до нидерландските, немски и френски традиции в леенето на бронз.

Това, което посетителите на музея за съжаление няма да видят, е необичайното противопоставяне на статуетките на Джамболоня с титаните на следвоенната живопис и скулптура - Уорхол и Кунинг,  в колекцията на семейство Хил.

Апартаментът на Хил в Манхатън изобилства от интересни съпоставки и неочаквани диалози. Там например може да се види масивната статуя “Clamdigger” на Вилем де Кунинг /1904-1977/,  изправена срещу голяма фонтанова фигура от Адриан де Врис /1545-1632/. Върху шкаф от епохата на Луи XVI стои най-ранната известна отливка на елегантното женско олицитворение на “Астрономия” от Джамболоня (1570), чийто извивки игриво отразяват калиграфическите тебеширени завъртулки на „Blackboard” от Сай Твомбли /1928-2011/. Под картината „Мао“ на краля на поп арта Анди Уорхол /1928-1987/ стои “Lion Devouring a Doe” (1583) от Бартоломо Прию І1536-1611/.

Джеймс Хил изтъква, че когато той и неговата жена започнали да купуват следвоенно изкуство цената на Уорхол е била 5-10 процента от тази, която е в момента. Повече за пазара на произведенията на Анди Уорхол можете да прочетете тук.

И все пак благодарение на успешната си кариера на Уол Стрийт, той успява да постигне неговия стремеж към качество ( той е президент и главен изпълнителен директон на Blackstone Alternative Asset Management и заместник-председател на Blackstone Group). Очевидно г-н Хил е движещата сила при придобиването на произведения на изкуството, но споделя и за „общо сътрудничество“. „Не съм купил нито едно нещо, без да споделя идеята с Джанин и заедно обмисляме как то би се вписало в колекцията“, казва той.

Какво го привлича към света на статуите?  Той посочва безбройните си посещения в музея на изкуството „Метрополитън“, който се намира на няколко пресечки от там, където е живял, както и фактът, че неговата майка Дороти е абстрактен художник и скулптор. За Джанин, която е израснала с обикалянето на музеите и галериите в Париж, а не в Ню Йорк, статуите са позната територия. Друг фактор е тяхното приятелство с архитекта, дизайнер и колекционер на статуетки - Питър Марино.

Както пише Хил в предговора на каталога “Frick” – статуетката „улавя движение, напрежение и емоция. Тя увековечава момент.“ Това не  е коментар, който може да чуете изречен от  много от днешните милиардери, купувачи на Уорхол.