Едно измежду събитията на изложбения живот в Европа е експозицията на Филип Гъстън (1913-1990) във Франкфурт. Отчуждението, комбинаториката и метаморфозата са трите основни принципи на сюрреализма, които присъстват постоянно и в произведения на американския модерен живописец Филип Гъстън, считан за един от класиците на новите тенденции в живописта. 

Художникът поставя неочаквани обекти в картините, които сякаш нямат смисъл. Индивидуалността им като обекти се променя постоянно. Гъстън предизвиква болка и несигурност, но той също така ни отвежда към изненадващи асоциации и болезнена неяснота. Художникът умишлено търси психическите и психологическите процеси в съзнанието на зрителя. Самият художник поставя акцент върху подсъзнанието, което участва в успеха на работата му.