Изложбата  има за цел да припомни на обществеността за един от колосите в българската илюстрация и книжното оформление, от чието изкуство се учим и днес. Показани са 200 рисунки, карикатури и илюстрации –  в по-голямата си част известни от периодичния печат и книгите. Сред тях са и подарени на художника рисунки от неговите приятели Илия Бешков, Златю Бояджиев и Стоян Венев. Избраните произведения са част от направено за НМБИИ преди два месеца от Фондация „Борис Ангелушев“ дарение, което включва над 1000 рисунки, репродукции, факсимилета  и фотографии.

Борис Ангелушев е роден на 25.10.1902 в град Пловдив. След предварително положени изпити в София, през 1923 г. получава стипендия и заминава да учи в Германия. През 1928 г. завършва приложна графика в Берлин при професор Ф. Шпигел и професор Х. Майт. Като студент в Германия през 20-те години рисува карикатури и рисунки против настъплението на фашизма. През 1926 г. илюстрира немския превод на поемата „Септември“ от Гео Милев.

В края на 20-те години и началото на 30-те, Ангелушев е един от най-известните художници антифашисти в Германия. Под псевдоник Бруно Фук сътрудничи в немския печат и по специално на изданията - “Дер Кемпфер”, “Роте Фане”, “Роте Фронт”, “Дер Кнюпел” и други. През 1933 г. е принуден да избяга от Германия. Емигрира в бивша Чехословакия, а след това и в Швейцария.  През 1935 г. се завръща в България.

През 40-те години у нас Ангелушев създава множеството сатирични рисунки и карикатури на политическа тематика, както и пропагандни плакати. Разработва и живописни композиции на изторическа тема - „Аспаруховата конница минава Дунава“ (1939) и „Обесването на Васил Левски“ (1942). 

През 1940-те години на миналия век са издадени многобройни пощенски марки, дело на Борис Ангелушев. За тяхното графично оформление той създава и експериментира с нови шрифтове, които по-късно използва в областта на книжния дизайн и илюстрацията.

Ангелушев активно работи в областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Илюстрира множество литературни произведения на български и чужди автори - „Моторни песни“ от Никола Вапцаров, „Снаха“ от Георги Караславов, „Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Септември“ от Гео Милев, „Домашно огнище“ от Елин Пелин, „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Немили-недраги“ от Иван Вазов, „Съдбата на човека“ от Михаил Шолохов и други.

Две години след смъртта му, през 1968 година, Съюзът на българските художници учредява годишна награда за илюстрация на името на Ангелушев (възстановена след прекъсване през 2006 г.).