Hotel Salé, където се помещава музея на Пабло Пикасо, е разположен в Маре, един от историческите квартали на Париж. През 14-ти век крал Карл V (1364-1380) оставил двореца си на държавата, за да се премести в Hotel Saint-Paul в Маре, който след това се превръща в „кралския квартал”.

Златният век на района е продължил от края на 16 век до началото на 18 век. Междувременно, блестящи частни имения, средища на парижкия интелектуален живот стават обичайна гледка из целия квартал Маре. Hotel Salé, завършен през 1659 г.,  е представител на тези красиви резиденции във френски стил, с просторни основни сгради, разделени от улицата от огромен преден двор. Сградата дължи името си на своя спонсор – Пиер Ауберт, отговарящ за събирането на gabelle - данъка върху солта (Salé означава сол) .

След упадък през 19-ти и 20-ти век, Маре е обявен за защитена историческа област през 1965 г. Така започва възстановяването на големите частни имения и на областта като цяло. Самият Hotel Salé, който днес е в реновация, продължила почти четири години, предстои да бъде отворен отново за посетители през юни 2014г.

Още през края на 17 век Hotel Salé е бил използван за различни цели: посолство на Република Венеция, училище за младежи и училище за приложни изкуства. През 1964 г. градът купува хотела и го обявява за исторически паметник. От 1974 до 1984 г., хотелът е реновиран и повечето от първоначалнато му пространство е възобновено.

Hotel Salé, един от най- красивите хотели в квартал Маре,  най-вероятно би бил харесан от  Пикасо, който през целия си живот е живял в стари жилища: в замъците Boisgeloup и Vauvenargues, работилниците на Rue Des Grands Augustins и Notre Dame de Vie. Веднъж художникът казва на Гъртруд Стайн -  "Искам стара къща".

През 1974 г. Hotel Salé е избран да приюти колекцията от творби на Пикасо. След спечелен конкурс през 1976 г., архитектът Роналд Симонет проектира музея в напълно реставрираната историческа сграда на хотела. Той трябва да спази историческия характер на сградата, като същевременно мисли както за представянето и запазването на произведенията, така и за посрещането на посетителите. Декоративните елементи, полилеи, пейки, столове и маси са специално създадени за музея от Диего Джакомети.

Когато умира през 1973 г.,  Пабло Пикасо оставя след себе си значителен брой произведения, които предава на жена си и децата си. Законът, наречен dation, който позволява на наследниците на дейците на изкуството, да платят своите данъци за имоти чрез даряване на творби на държавата, допринася значително за основаването на музея.

Наследниците на автора се съгласяват да оставят държавата да избира кои произведения ще вземе, преди да бъдат разпределени. Така измежду всички произведения (лични или носещи белега на творчеството му), с които Пикасо никога не се е разделял, са избрани да представляват колекция на музея : 203 картини, 158 скулптури, 29 релефа, 88 керамики, 1500 рисунки и 1600 офорта, както и ръкописи и отпечатъци – литографии и монотипии.

Личната колекция на Пикасо, която художникът е събирал през целия си живот от произведения на неговите приятели ( Жорж Брак, Анри Матис, Хуан Миро, Андре Дерен...) и майстори,  на които се възхищавал ( Пол Сезан, Анри Русо, Едгар Дега, братя Ленен ... ), както и примитивни произведения, се даряват на Франция през 1978 г., за да бъдат показвани в Лувъра. По късно, те също са добавени към колекцията на Музея на Пикасо, който е отворен за публиката през 1985 година.

През 1990 г., след смъртта на съпругата на художника Жаклин, музеят получава друг подарък: керамика, офорти, 47 картини, 2 скулптури и около 40 рисунки, които обогатяват и оформят оригиналната колекция. Най-накрая, през 1992 г., личните архиви на Пикасо са подарени на държавата. Съдържащи хиляди документи и фотографии, обхващащи целия живот на твореца, архивите помагат музеят на Пикасо да стане главен център за проучване живота и творчеството на художника.

От отварянето си като музей на Пикасо до затварянето му за реконструкция, на стойност 64 млн. долара, през 2011 г., Hotel Salé е привлякъл 12 милиона посетители. По примера на Райксмузеум, Амстердам,  се очаква тази цифра значително да се увеличи след повторното откриване. Повече за Райксмузеум прочетете тук.

Архитектурната реконструкция е поверена на архитектите Жан Франсоа Боден и Стефан Туин, които работят по проект, съобразяващ се с първоначалния план на Роналд Симонет. След завършването на работите по проекта, изложбената площ, посветена на представянето на постоянната колекция, временните изложби и свързаните с тях дейности, ще бъдат увеличени значително. Посетителите на колекциите ще се възползват от нови ресурси в областта на културните събития, научните съобщения, както и образователните програми.