Галерия „Сезони” е подготвила интересна изненада за своите почитатели.

Изложбата „Животни” събира трима художници, които неведнъж са работили заедно. Произведенията могат да бъдат видяни от 6 до 18 март в галерия „Сезони”.

Мария Джакович, родена през 1973 г., живее в Белград и участва в редица прояви в Сърбия, Хърватска, България и др. Тя работи последователно в живописта и рисунката и търсенията й варират от метафората до монументализиране на реалността.

Пенка Минчева, родена през 1979 г., е художник с разнообразни интереси -  от рисунка и живопис до инсталации и видео. Участията й в редица изложби от Италия до Бразилия, Румъния и Швеция и др. предизвикват интерес с провокацията на новите форми, които са в центъра на нейните интереси.

Димитър Грозданов, роден през 1951 г., е автор, достатъчно известен у нас, както с експерименталните си прояви, така и с редица манифестации, които обединяват усилията на художници от различни поколения и националности.

В случая изложбата е специфично насочена към образите на животни, които неведнъж авторите са интерпретирали. Става дума за кучета, коне, котки, кози, тюлени и т.н. Тази малко необичайна селекция идва, за да покаже не само света, който толкова много ценим и обичаме, но и да насочи към аналогии между животинския и човешкия свят. Може да се каже, че тук се разкриват и аналогии с историята на изкуството, с хилядолетните опити на артистите да интерпретират свят, който се развива в своя логика и има собствено очарование, а и проекции върху  днешната социална реалност.

Авторите подхождат с толеранс и внимание към истинския образ на животинския свят, като в крайна сметка се стараят да обхванат широк спектър от неговата психология. В един случай изображенията се отмерват чрез актуални символи, в друг случай те се монументализират и така преминават в символност, а често и непосредствената реалистична рисунка показва началото на всички търсения на авторите.

Изложбата се състои от рисунки, живопис, видео и някои актуални трансформации на света, който ни заобикаля. Прието е да определяме  този свят с най-различни сантиментални епитети, като основните намерения на артистите в случая е този сантимент и специалната чувственост на обекта да доведе до ясни формулировки. Авторите се разграничават по своя стил и в подходите си и именно това се явява основна конструкция на изложбата. Всъщност нюансите в нея започват от автобиографичност, стигат до обобщение, а понякога до еротични илюзии.

Всичко това е показано с такт и желание да се активизира контактът с най-широка публика – от традиционно предразположените зрители до онези, за които експериментът е най-същностната част на съвременното изкуство.