На 2 април от 19.00 часа в изложбена зала "Райко Алексиев" ще бъде открита изложба-скулптура на Венцислав Занков. Експозицията носи наименованието „О, щастливи дни”.

След мрачната апокалиптичност на „Последният будоар” (2011), Венцислав Занков представя нов цикъл скулптура и голямоформатна живопис под името „О, щастливи дни”. Подобно на едноименната пиеса на Самюъл Бекет от 1961 година изложбата се занимава с абсурдните и практически аспекти на съществуването отвъд – ако „Последният будоар” е финалният барабанен бой, то „О, щастливи дни” се заслушва в последвалата тишина. 

Тук неотложността на социалните и исторически проблеми е заглушена от монохронността на гигантските безлични фигури, които продължават да се борят, страдат и съмняват в тясното поле, което ги рамкира. Привидно хармонията със заобикалящата ги среда е постигната, но асоциацията с Микеланджело напразно търси чудото на сътворението. Всяко платно е озаглавено с датата, на която е завършено – своеобразен дневник, който маркира щастливите дни в живота на автора, както и пустотата помежду им.

Периодът, в който работите са създадени, есента на 2013 и зимата на 2014 година също е личен за Венцислав Занков в опитите да намери нов смисъл в контекста на общественото безвремие: „Властта предопределя полето, в което индивидуалните движения изглеждат като свободни. Полето е силово. Страхът пази. Пази и онзи страх от празнотата на безмислието, която пълним с вяра или каузи, припознати като свои, а консумацията става страст по пълненето. Затрупваме се с вещи, теглото ни – наднормено.”

Венцислав Занков е сред първите български авангардисти. Работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Художникът е роден в София през 1962 г. През 1988 завършва скулптура в Национална художествена академия, София. Преподава по рисуване (1991-1992) в Средно Специално Художествено Уилище за Приложни Изкуства (СХУПИ), София и в Нов български университет (1997-2007), София, театрален департамент. Съосновател на център за медийни изкуства Интерспейс и първия мейлинг за изкуство, култура и комуникации. През 2004 г. е избран за Председател на Управителния съвет сдружение “Е80 - рискови сратегии и проекти", чийто съосновател е. 

Има зад гърба си над 10 самостоятелни изложби. Венцислав Занков участва и инициира интернет проекти като „Изкуството да караш ЛАДА - или к’во става с българската култура”, "Близки срещи от трети вид" , “Какво ще стане с българската култура (2002). Куратор е на значими проекти за съвременно изкуство: „Нomo sapience – reconstruction” 4 канална видеоскулптура, Галерия ИФА, Берлин (1997), „Тайната вечеря” 13-канална видео инсталация, Археологически музей, София (1995) и др. Краят на изложбата „О, щастливи дни”, 1 май 2014, съвпада с петото поред връчване на „Железния орден за съвременно изкуство” на името на Венцислав Занков.