„Ако снимките ти не са достатъчно добри, значи не си бил достатъчно близо“, казва легендарният фотограф Робърт Капа. Той живее, работи и умира с този принцип от първата му световноизвестна фотография на Лев Троцки в Копенхаген през 1932 г. до смъртта си. И може би затова снимките му се превръщат в емблеми за събитията, които документира. Един от най-великите военни фотографи намира смъртта си на бойното поле през 1954 г. Той е изпратен като репортер в Първата война в Индокитай, където се натъква на мина, с камера в ръка.

Друг негов цитат е: „Не е достатъчно само да пртежаваш талант, трябва също така и да си унгарец“. Андрей Ерно Фридма (истинското име на Капа) е роден през 1913 г. в Будапеща. След като завършва гимназия, заминава за Берлин, където решава да снима политически събития. След идването на нацисткия режим Капа заминава за Франция, където среща Герда Похорил, първата жена фоторепортер. За да продават снимките си по-лесно, двамата си измислят псевдоним – тя е Таро, а той Капа, което означава акула.

През 1936 г. двамата правят репортажи от гражданската война в Испания. Година по-късно Таро умира прегазена от танк.

Капа продължава да снима и става най-големият военен фотограф на 20 век в Европа, по време на Втората световна война, фотографирайки сраженията, но и документирайки ежедневието на войниците. Брат му Корнел определя това, като „емоционална фотография – образи, в които истинското човешко чувство преобладава над търговския цинизъм или незаинтересования формализъм“. В изложбата в галерия Daniel Blau, от 4 април до 10 май, са показани фотографии, отпечатани именно през периода на Втората световна война, като някои от тях ще бъдат представени за първи път.

Капа придружава американските войници от Северна Африка към Италия и прекарва лятото на 1943 г. в Сицилия. Оттам са „Разделящи се любовници в близост до Никозия“, показваща войник бутащ колело и приятелката му на прашен път под обедното слънце и „Завладяването на Чефалу“ – натоварена панорама от уморени войски, зяпачи и развълнувани деца, които са сред шедьоврите в тази изложба, съчетаващи изискана композиция с дълбоко съчувствие към хората.

От 1944 г. Капа е в Нормандия, където фотографира „Денят Д“,  изложен под постоянен огън. По-късно един войник си спомня, че Капа му помага да излезе от водата, докато прави 106 фотографии, от които само „Магическите единадесет“ оцеляват след злополука в лондонска лаборатория. В мирните години след 1945 г. Капа създава агенция „Магнум“ заедно с Анри-Картие Бресон. През 1947 г. пътешества със Стайнбек из СССР.