Тим Дженисън, учен и изобретател от Тексас, САЩ, се опитва да разреши една от най-големите мистерии в света на изкуството. Как Йоханес Вермер е рисувал толкова фото-реалистично 150 години преди откриването на фотографията? Повече за творчеството на нидерландския художник прочетете тук.

Картините на Вермер са легендарни със своя реализъм и много учени твърдят, че той е използвал някакъв вид оптическа технология, като камера обскура за да постигне такъв резултат. Камера обскура, в най-простия си вид представлява черна кутия с дупка за лупа, която проектира изображението върху платното, така че художникът да може да повтори размерите и формите на предметите, като обаче не дава възможност цветовете да бъдат предадени точно. Светлината, която се проектира от камерата, пречи да се улови точния цвят, който се нанася върху платното.

Изучавайки картините на Вермер, Тим Дженинсън смята, че майсторът е имал начин не само да проектира формите, но да улавя и цветовете и светлосенките. Ако това е така, то световноизвестните шедьоври на нидерландския художник може да са форма на фотография на 350 години, постигната не с филм и химикали, а от човешката ръка на майстора.

За експеримента си, с който да докаже теорията си, Дженинсън използва картината „Музикалният урок”. Начинът, по който Вермер е изобразил тази творба, е доста близък до начина, по който би изглеждала фотография на такава сцена, а не до човешкото възприятие за светлосянка.

Ако си представим, че стоим в залата, докато Вермер рисува, ще видим, че стената с нюанс на мръсно бяло е един равен тон. Ретината на окото ни прави обработка на изображението, за да се намали ефекта на светлината и сянката. За нашето око, стената изглежда, че има много по-малка разлика във нюансите си, отколкото всъщност има и ако не можем да го видим, следователно не можем да го нарисуваме. Но Вермер, за разлика от други художници, рисува стената, така както фотографска камера би пресъздала образа й – с всички нюанси на бялото.

Възможно ли е Вермер да е рисувал живи модели в реално съществуваща стая с помощта на оптическа машина? Тим Дженинсън тества тази теория, като прави абсолютно точен модел на сцената от „Музикалният урок” и създава специално оптическо устройство с материали, които са достъпни и в 17 век, когато е нарисувана картината.

След подготовка, продължила няколко години, американският учен успява да нарисува своето „копие” за 7 месеца с помощта на оптическото си устройство с лупа и само на дневна светлина. Резултатът е доста близък до оригинала дори светлосянката на бялата стена се получава, така както е в картината на Вермер. Макар Дженинсън да признава, че това не доказва със сигурност дали нидерландският художник е работил по този начин, дава едно възможно обяснение за майсторството на картините му. Експериментът е подробно описан и заснет във филм, който предстои да излезе.