Тази есен /15 октомври 2014 – 15 януари 2015/ националната галерия в Лондон представя неповторима изложба - „Рембранд: Късни творби“ - първото по рода си по-задълбочено изследване на последните години, в които Рембранд е рисувал. “

Противно на очакването в последните си години Рембранд събира повече енергия  за творчество. Това е изкуството на старите години – душевно, честно и силно вълнуващо – това определя нашата незаличима представа за Рембранд – мъжът и художникът. Тази историческа изложба, включваща безпрецедентни картини заети от цял свят, е уникална възможност да преживеете страстта, емоцията и иновацията на Рембранд, най-великия художник на холандската златна епоха (Dutch golden age).

Бетси Вийзман, куратор на изложбата казва: „Дори три века и половина след смъртта му, Рембранд продължава да изумява и удивлява. Неговите технически изобретения, както и дълбокия му поглед върху човешките емоции са толкова свежи и актуални днес, колкото са били и през 17  век.“

От 1650 г. до смъртта си Рембранд (1606-1669) съзнателно търси нов стил, който е дори по-изразителен и дълбок. Той свободно си служи с техники за отпечатване и рисуване, за да даде на традиционните обекти нови и оригинални интерпретации. Изложбата подчертава неговото многостранно майсторство като разделя картините, скиците и отпечатъците тематично, за да разгледа идеите, които го осеняват през тези последни години: самоизследването, експерименталната техника, използването на светлината, наблюдение на всекидневния живот, вдъхновение от другите художници и отговори на худовествени събрания, както и израз на интимност, съзерцание, конфликт и помирение.

„Рембранд: късни творби“ включва около 40 картини, 20 рисунки и 30 отпечатъци, всички безспорно принадлежащи на Рембранд. Частни колекционери и институции от цял свят са се оказали изключително щедри с предоставянето на картините. Сред по-известните са: „Еврейска невеста“, „Четяща стара жена“, „Мъж с ризница“, Млада спяща жена“, „Юнона“, „Самоубийството на Лукреция“, „Вирсавия с писмото на цар Давид“, „Титус на бюрото си“, „Портрет на дама с кученце“, „Жена къпеща се в поток“ и „Портрет на Фредерик Рихел на кон”.

Изложбата дава нов поглед на посетителите върху някои от най-емблематичните творби на Рембранд като „Портрет на манифактуристите в Амстердам“, по-известна  като „Синдиците“, разкривайки брилянтността му в комбинирането на светлина, сянка, цвят и текстура, за да се получи радикален визуален ефект върху традиционен портрет. 

Акцент на изложбата е съпоставянето на редица автопортрети, сред които „Автопортрет като апостол Павел“, „Автопортрет с два кръга“, „Автопортрет с тюрбан“ и „Автопортрет на 63 години“. Последните две, рисувани в последните години от живота му, показват изключителната честност на Рембранд в отразяването на собствените му черти, докато остарява.

В една от най-докосващите му работи в изложбата „Еврейска сватба“, Рембранд изобразява нежната любов на двойката с изключителна чувствителност. Когато през 1885 г. Ван Гог вижда за първи път картината, казва на свой приятел, че с радост ще даде десет години от живота си, за да може да седи пред картината за две седмици само с една коричка хляб за ядене.