През 2014 г. светът отбелязва 100 години от избухването на Първата световна война. Тя започва на 28 юли 1914 г. и приключва на 11 ноември 1918 г., взимайки множество човешки жертви, и оставяйки след себе си голяма част от Европа в разрушения, бедност и мизерия.
Времето на Първата световна война обаче, също е и един от най-плодотворните периоди в развитието на изкуството. Именно тогава, авангардът и „-измите” (напр. кубизъм, абстракционизъм, сюрреализъм, дадаизъм и др.) набират най-голяма скорост и се намират в своя разцвет. По-долу, предлагаме списък на едни от най-великите художници, които светът загуби по време на войната.
Франц Марк, германец (1916 г.)
Блестящ експресионист, успял да залови вълнението на зората на ХХ век, в частици и фрагменти от огнени цветове, по един особено мечтателски и идеалистичен начин. За съжаление обаче, художникът бива убит на 36-годишна възраст на Западния фронт, като по този начин модерното изкуство загубва един от своите титани. Повече информация за Марк можете да намерите тук.
Умберто Бочони, италианец (1916 г.)
Най-талантливият художник от течението на футуризма, Умберто Бочони създава силно динамични изображения, вдъхновени от силата на технологичния напредък на новия век. Футуризмът разглежда войната като пречистване и енергизираща сила. Когато тя започва, Бочони се присъединява и през 1915 г. бива ранен. Умира по време на езда, в процеса на възстановяванe. Повече за футуризма и вортицизма можете да научите тук.
Анри Годие-Брзеска, французин (1915 г.)
Този талантлив френски художник е живял и работил във Великобритания, където споделя с приятелите си радикалния модернизъм на Езра Паунд и Джейкъб Епщайн. Взема фамилията на своята приятелка полякиня – писателката Софи Брзеска. Когато войната е обявена, художникът се присъединява към френската армия и бива убит в битка, на 23-годишна възраст, оставяйки след себе си малко на брой, но прекрасни творби на изкуството.
Егон Шиле, австриец (1918 г.)
Ужасяващата скорост на гибелността, която носи Първата световна война (1914 г. – 1918 г.), се влошава от грипна пандемия, обхванала европейското население, която започнала към края на войната. 28-годишният гений Егон Шиле се оказва една от жертвите й, заедно със съпругата си Едит. Това е и краят на една от най-провокативните и страстни личности в модерното изкуство. Автопортретите на Шиле и еротичните му рисунки остават едни от най-завладяващите и до днес. Повече за Шиле можете да научите тук.
Исак Розенбърг, британец (1918 г.)
Поетът и художник Исак Розенбърг е син на еврейски имигранти от Източна Европа и израства в източен Лондон. Борил се с бедността през целия си кратък, но стойностен живот. Розенбърг е противник на войната и пише срещу нея, но се присъединява на фронта през 1915 г., подтикнат не от патриотизъм, а от нуждата от пари. Творецът е убит през последните няколко месеца на войната, на възраст от 27 г. Остава запомнен повече със своята военна поезия, отколкото със своето изкуство, но неговите чувствени автопортрети, съхранявани в Националната портретна галерия в Лондон, са свидетелства за огромния му талант.
Реймон Дюшан-Вийон, французин (1918 г.)
Окопната война е смъртоносна не само заради снарядите и картечния огън, но и поради дълбоко нездравословните условия на живот. Скулпторът Реймон Дюшан-Вийон е брат на Марсел Дюшан, но докато последният бяга от войната, като се мести в Америка, то Реймон става доброволец. Преди да стане художник, той е обучен за лекар и служи като военен лекар на Западния фронт. Това го излага на коремен тиф и умира на 41-годишна възраст. Повече за Марсел Дюшан можете да научите тук.
Гийом Аполинер, французин (1918 г.)
Най-известната и най-оплаквана загуба от войната, сред общността на модерното изкуство във Франция е не тази на художник, а тази на красноречив арт критик, забележителен поет, прекрасна личност и обичан приятел на Пабло Пикасо, чието популяризиране на модерното изкуство, се превръща в част от историята на изкуството и арт сцената от 1914 г. Художникът, представител на магическия реализъм – Джорджо де Кирико, създава картина, представяща „предчувствието“ за смъртта на Аполинер през 1914 г. Той е бил ранен в главата през 1916 г., и умира от травмата две години по-късно, през 1918 г., на 38-годишна възраст, когато конфликтът е вече приключил. Смъртта на Аполинер символизира краят на периода на екзалтация в модерното изкуство.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар