Със заглавие „Да живееш с попкултурата: Репродукция на капиталистическия раелизъм” Нюйоркската галерия „Пространство на артистите” (Artists Space) показва произведенията на четирима германски артисти – Герхард Рихтер (роден 1932), Зигмар Полке (1941–2010), Манфред Куттнер (1937–2007) и Конрад Люег (1939–96). Преди 50-те години художниците са били обединени в група, която наричали „Капиталистически реализъм”. Работите им от това време са открита реакция на попарта, който тогава е в апогея си. В експозицията са включени както документи от техните първи събития, така и последните произведения на повечето от тях.

Между 1963 г. и 1965 г. младите артисти са направили серии от арт акции и изложби. В шоуто са показани поканите, писмата, снимките за спомен от тези събития. Тук може да се види регистъра на галерията, в която Полке е работил като пазител. От документа става ясно, че младият художник е вземал повече смени, отколкото са му се полагали. Изложен е и чекът с първата откупка на картина на Рихтер - за 1 600 германски марки, или приблизително 1 200 долара по днешния курс. В момента произведенията на Герхард Рихтер са между 20 и 35 млн. долара.  Повече за германския художник прочетете тук.

В експозицията са включени и снимки на младия изкуствовед Бенджамин Бухлох, докато е подготвял изложбата „Предният двор” в галерия Парнас. Бухлох е един от най-влиятелните арт критици в Ню Йорк днес, а на снимката се вижда първата сериозна експозиция на групата. В нея те са подредили своите работи в двора на галерията, под валящия сняг.

Живописните  произведения, както и техни репродукции са в размери колкото човешки ръст и са разпръснати ексцентрично из всички ъгли на стените. Докато повечето изложби имат за цел да режисират една тържествена среща с изкуството, а тук произведенията са разположени небрежно измежду документите от ежедневието, сякаш те нямат по-голямо значение от останалите предмети.

„Човек се чувства сякаш се е изгубил в архивите на някоя стара къща и е разкрил неочаквани кътчета от  живота на обитателите й”, пише М. Полък в „Нюйоркски галерист”. – „Никой не се опитва да конструира вашето преживяване, както се случва при повечето изложби. В крайна сметка обаче, осъзнавате, че днешната публика все още има какво да научи от тези толкова влиятелни творци и техните политически и социално заредени произведения.”

Експозицията ни кара да се замислим за един феномен в големия град: начинът, по който показването на изкуство често прилича на рекламните стратегии на продукти. Преживяването от нея е отчасти като във филм, отчасти – радикален кураторски жест.  Преди всичко, това е история на трансформацията на статута на произведението на изкуството от арт творба в обект. Една трансформация, която се извърши през ХХ век.

Подходът на изложбата прилича на самата история на изкуството на втората половина на миналия век, време, което привилегироваше еднодневните творби, пърформансите и хепънингите, пред тежката аура на произведенията от миналото.А днес ние все по-често гледаме творбите пред своите екрани на компютрите. Дали физическата среща с изкуството преживява нов колапс, пита експозицията.