Световният пазар на крадени произведения на изкуството достига обороти между 6 млрд. и 8 млрд. USD годишно, твърди американското сп. Newsweek, като се позовава на данни на FBI, представени по време на конференцията Fakes, Forgeries, and Looted and Stolen Art. Форумът се проведе през юни в Училището по право към Нюйоркския университет и събра представители на държавната администрация, на аукционни къщи, агенти, детективи, адвокати, арт търговци и др. Според Министерството на правосъдието на САЩ и на ЮНЕСКО, за последните 40 години търговията с незаконно придобити творби достигна трето място, като се нареди след продажбите на наркотици и на оръжие.

Тъй като е невъзможно да бъде дадена точна оценка на световния легален пазар на изобразително изкуство, предполага се, че близки до реалните стойности дава едно проучване на авторитетното списание ARTnews от 2008 г., според което става дума за около 30 млрд. USD на година. Newsweek посочва, че приходите на двете най-големи аукционни къщи в света: Christie’s и Sotheby’s, достигат 11-12 млрд. USD за същия период.

По време на конференцията станало ясно, че всяка година, по незаконен начин се отнемат между 50 хил. до 100 хил. произведения, а разкриваемостта на престъпленията е около 10%. Например, във Великобритания се крадат предмети на изкуството за около 300 млн. GBP - обем, който поставя тази престъпна дейност на второ място след търговията с наркотици, но преди кражбите на превозни средства. Според Art Market Monitor, пък, стойностите са завишени, тъй като много често похитените творби не могат да бъдат продадени за реалните им цени, а някои паркови скулптури, например, просто се предлагат на безценица.

От изданието припомнят едни от най-големите арт престъпления в историята: кражбата на „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи от Лувъра през 1911 г. - тогава разследването установява и липсата на още 323 платна от известния музей; дръзкото похищение през 1990 г. от Stewart Gardner Museum, когато двама мъже, преоблечени като полицаи, откраднаха 13 шедьовра, сред които бяха и безценните „Буря в Галилейско море” от Рембранд и „Концертът” от Вермеер; около стоте изчезнали творби от 4000-та колекция на град Сан Франциско; както, разбира се, и грандиозната кражба на десетки хиляди произведения, която извършват нацистите през Втората световна война (1939-1945), когато буквално опустошават музеи и частни колекции в цяла Европа.

Последният най-ярък пример е „мюнхенския склад”, открит през 2012 г. в дома на колекционера Корнелиус Гурлит, където бяха открити над 1400 образци на изкуството. Повече за този случай можете да прочетете тук.

Проблемът с разкриваемостта на крадено изкуство и черния арт пазар продължава да бъде изключително сериозен, като от Newsweek изтъкват, че все още не са регламентирани напълно ангажиментите за публичност при търговията с произведения на изобразителното изкуство, както и недостатъчния брой специалисти, които работят по разкриване на арт престъпленията. Според медиата, в САЩ се пада по един такъв служител на 21 милиона души, или те са общо 16 в цялата страна, а във Великобритания арт криминалистите са още по-малко.

Милтън Естероу, който 38 години беше собственик на ARTnews, посочва и друга причина, като казва пред списанието: „Някои търговци не работят незаконно, но без етика... Много продажби на изкуство са направени от частни лица и галериите не говорят за това.” И допълва: „Цените просто са полудели... Преди пет години Forbes изброи 900 милиардери в света. Тази година те са 1346. Вместо да купуват къщи, коне или да впечатляват приятелките си, те купуват изкуство.”