Продължават уникалните разкрития при гробницата в Амфиполи, в района на Серес. Всяко следващо разкритие на археолозите опровергава част от хипотезите и поражда нови. Последно бяха намерени изваяни мраморни фигури на женски тела-кариатиди, облечени в хитони. Според някои гръцки археолози, подобни фигури не са скулптури, а стенен релеф и са познати само от тракийската гробница в Свещари, област Исперих. Появи се хипотеза за връзка между двата паметника на тракийската култура, съобщава БНР.

Разкопките в Амфиполи, който се намира в района на град Серес, привлякоха вниманието на света. На обекта пристигат светила в областта на археологията и никой досега не дава категорично мнение на кого би могло да принадлежи гробната могила. Размерите и архитектурата на гробницата я правят уникална. Тя има диаметър около 500 метра и представлява почти идеален кръг, изграден от мрамор от остров Тасос. На входа на гробницата са поставени два сфинкса-пазители, а на върха й стоял прочутият Лъв от Амфиполи, който днес се намира на около 5 километра от града, на един от мостовете на река Струма.

Всичко показва, че в гробницата е погребан изключително знатен човек. Археолозите датират построяването й в периода 325-300 година преди Новата ера - малко по-късно от смъртта на Александър Македонски, което поражда догадките, че знатният покойник може да е самият той.

Засега археолозите не коментират самоличността на покойника, а съсредоточават усилията си да достигнат до самата гробница. Все още не са достигнали до саркофага, както и до даровете, оставени в гробницата. Все по-вероятна заа специалистите изглежда възможността в разкопките да намерят гроба на съпругата на Александър Македонски- Роксана и сина му Александър ІV.

Поради силния интерес около разкопките се стичат хиляди посетители. Много от българските туристи също пътуват през Амфиполи. Министерството на културата поиска засилена охрана от властите. Полицаи охраняват денонощно мястото. Световни телевизионни медии имат постоянно екипи в близост до разкопките.

Амфиполи е стратегически важна колония на Атиняните, в близост до плодородното устие на река Струма и златните находища на планината Пангео. Градът е основан през 438 г. пр.Хр. от атинския генерал Агнона, но в края на първото десетилетие на Пелопонеската война (422 пр.н.е.) се отделя от митропола на Атина и става самостоятелен град до съединяването му към царството на Македония от Филип II (357г. пр.Хр. ).

В ерата на Македонците Амфиполи става мощен град на македонското царство с вътрешна автономия и важно икономическо и културно значение. Разкопките показват голяма част от стените на свещените и обществени сгради в града. В северната част на една от стените е била построена най-голямата и най-силно укрепена порта на града, докъдето е стигал моста на река Струма, построен от дървени колове.

След завладяването на Македония от римляните (168 пр.Хр.), Амфиполи се определя като столица на първата част от Македония. Римската епоха за града е период на растеж и просперитет в империята на римляните. Спирка на Виа Егнатия, както и столица на една богата страна, градът се развива в икономическо и културно отношение. Въпреки катастрофите и грабежите, с подкрепата на римските императори, особено на Август и Адриан, остава един от най-големите градове в Македония до късната античност. Разцветът на града е отразен в монументалните сгради с мозаечните подове и стенописи, както и в археологическите реликви, които са открити при разкопките.