Алексей Транковский - „Расставание с Ермаком“ (края на 19-ти век-началото на 20-ти век)

Няма сведения Транковский да е посещавал някое учебно заведение; през 1882 година той изпратил три картини („Свадьба в доме русского боярина“, „Пытка за ересь и староверское перстосложение в старину“ и „Из народного быта, изображающая писание прошения в кабаке адвокатом деревни“) в Художествената академия, за да бъде признат за художник. Но неговата молба остава без отговор. Транковский бил дворянин и владеел малко селце до Смоленск, което му помогнало да продължи да рисува без титла и доход и все пак да постигне признание.

Неговите картини по исторически и народни теми, богати на детайли и подробности, се възпроизвеждали върху картички и илюстрации. През 1914 година няколко от неговите платна били изложени в Париж и разпродадени. Основа за неговата картина най-вероятно е станала поемата на Кондратия Рилеева - „Дума на смерть Ермака“, която се превърнала в народна песен. Ермак е изобразен в доспехи, които са му подарени от Иван Грозни. Според тази поема, с тези доспехи, когато Кучум нападнал казакските войски, Ермак спасявайки се, се удавил в река Иртиш. Картината е оценена на около 30 150 щатски долара.

Бонбониерка на фирма Фаберже с майстор Михаил Перхин (1880-1990)

Тази малка кутийка с перли и нежно розова емайлена плетеница е направена в ателието на известния майстор бижутер Карл Фаберже от Михаил Перхин. Перхин изпълнявал основните поръчки на членовете на царските фамилии и именно там са били създадени императорските пасхални яйца, а също така и други значителни поръчки на висши особи, голяма част от които уникални фантазни произведения. Формата на сърцето е смекчена, а емайловата повърхност е оформена, така че да изглежда сякаш лъчи излизат от закрепения в средата малък брилянт. Бонбониерата се оценява на около 11 000 щатски долара..

Знакът на ордена на Св. Георги (номер 2182) от Санктпетербургския монетен двор (1807-1809 год.)

Георгиевският кръст, който е отличителен знак на военния орден Свети Георги, бил учреден на 13 февруари през 1807 година чрез манифеста на император Александър I. С него се награждавали нисшите чинове войници, подофицери и матроси за лична храброст и мъжество. Знакът имал особен статут, който нееднократно се уточнявал и допълвал. До 23 януари 1809 година Георгиевските кръстове се давали без номер, а след това започнали да ги номерират от 1 до 9000. С изложения на търг кръст е бил награден подофицер за отличия по време на Руско-пруската-френска война през 1806-1807 година. Орденът е оценен на 320 000 щатски долара.