Сред тях ще бъдат пастели от Едгар Дега, Жорж Сюра, както и гваш от Оноре Домие и Гюстав Моро, заедно с акварели на Пол Сезан, заедно с творби на салонни художници, които са били високо ценени по онова време. Тези произведения представят широката панорама, с която френското рисувателно изкуство разполага.

Произведения на реализма са наредени заедно с творби на известни художници-импресионисти; магически, наситени с емоции, произведения на символизма се  присъединяват към не по-малко неясни и поантилистични творби на Жорж Сьора. Слънчеви пейзажи от Южна Франция от Пол Сезан намират мястото си в непосредствена близост до най-новите богини на XIX век: проститутки и танцьорки, гледани от скрити ъгли от Дега, Реноар и Майол - голи тела, които, изгубени в съзерцание, остават непроницаеми за бдителните ни очи, тъй като не се поддават на баналността на ежедневието.

Противоположно на всичко това, времето изглежда застинало в произведенията на Франсоа Миле и Джовани Сегантини. Изобразени в съдебните зали на Домие, социалните конфликти на епохата са изкривени в карикатури, докато битките на барикадата, скицирани от Курбе и Ърнест Месионе, свидетелстват за повратните точки в политическата история на XIX век.

Вернер Шпайс, бивш директор на центъра „Жорж Помпиду“, си проправя път през лабиринт от привидно неразгадаеми стилове, теми и мотиви, вплетени в артистичния свят на XIX век, представяйки тази изключително интересна изложба в „Албертина“. В каталога, придружаващ експозицията, множество художници, писатели, режисьори и архитекти са посветили своите лични есета и интерпретации на отделни произведения, представени в колекцията, като споделят и лични чувства за приятелството си с куратора на изложбата – Шпайс.