Ямболският безистен (покрит пазар) се намира в центъра на града. Той е единствената в България запазена сграда от този тип от периода на османското владичество. Построен е в периода 1509 – 1510 г. и е една от най-масивните постройки в Ямбол. „Това е единствената такава запазена сграда в България – без някога да е била събаряна или да е претърпявала сериозни интервенции”, каза кметът и допълни, че е убеден, че общината има всички шансове Безистена да стане част от материалното културно наследство на ЮНЕСКО. „Процедурата е дълга, но не и невъзможна. Ако това се случи ще гарантира на Ямбол един много сериозен поток от туристи, и извън България”, каза Славов.
Всички извършени дейности в сградата, която е паметник на културата, са съгласувани с Института за паметници на културата. Очаква се до края на другия месец да приключат всички дейности по проекта, а официалното отриване да бъде след завършването на реконструкцията на площадното пространство пред него. Предварителните планове са това стане в началото на април.
В сграда са премахнати всички магазини и се оформени многофункционална зала с камерна сцена и места за зрители, както и място за постоянна експозиция на местни археологически находки. В същата зала ще бъде монтирана интерактивна мултимедийна система за представяне на регионалното историческо и културно наследство.
Ще бъде изграден информационен туристически център с възможност за продажба на нагледни материали и сувенири от региона. В Националния археологически резерват „Кабиле” край Ямбол, е извършена реставрация и консервация на късноантична римска баня, на една раннохристиянска базилика - най-голямата култова сграда в комплекса.
Предвижда се също да бъде изградена открита сцена с места за зрители за пресъздаване на моменти от бита и живота на древните траки и римляни, както и на значими исторически събития от онова време. В историческата местност ще бъдат обособени тематични туристически маршрути за пряк достъп до археологическите забележителности, с изглед към античния град и поречието на Тунджа.
Експонатите ще бъдат осветени с прожектори, ще бъдат обособени места за отдих и заслони за посетителите, както и обзорна площадка с далекоглед на най-високото място наоколо – „Зайчи връх”. Навсякъде в историческата местност ще бъдат монтирани указателни табели и информационни табла.
Ямболският безистен се оценява като един от най-красивите покрити пазари на Балканите и еталон на общественото строителство за граждански нужди в Османската империя в периода ХV – ХVІІ век. Специалисти твърдят, че вътрешното пространство на безистена притежава много добра акустика и би могло да се използва за различни концерти.
Покривът на покритото пазарище, заедно с полусферичните кубета при построяването му са били обшити с оловни листи. Наскоро след Освобождението от османско владичество (1878 г.) повредената оловна обшивка е заменена с керемиди, а половин век по-късно - с ламарина.
По време на Освободителната война (1877-78 г.), когато Ямбол става една от най-важните тилови бази на османската армия, безистенът е превърнат в склад за провизии.
Отвън били наредени край всяка от по-дългите стени 12 сводови дюкяна. Във вътрешността под сводовете, по които са изписани жълти цветове със сини листа, се помещавали 32-ма търговци, чиито места се делели с дървени прегради.
През 1927 година след частично вътрешно преустройство към основната сграда са построени допълнителни постройки, които я превръщат в оживен търговско-занаятчийски комплекс.
През 1970 – 1973 г. сградата е реставрирана в близък до първоначалния й вид и е адаптирана към условията на съвременния град.
В 1972 година безистенът еобявен за паметник на културата (Държавен вестник, бр. 69 от 1972 г.).
В миналото безистенът е бил основно средище на търговията и живота в града. Днес е загубил предишните си функции, но си остава красива сграда със забележителна архитектура.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар