Със своите имагинерни мотиви, Жоан Миро (1893-1983) е един от най-популярните художници на ХХ век. За него живописта означава създаване на собствен уникален свят. Вместо да наподобява реалността, творбите му се характеризират с нов емоционален визуален език.

През февруари 1920 г., на 27-годишна възраст, Миро напусна родния си град Барселона в търсене на вдъхновение и признание в Париж. Той се мести в студио на улица Бломе,  което се превръща в средище на литературния живот в Париж. Миро, който обича да чете, е силно повлиян от приятелството си с авангардни писатели като Тристан Цара, Робер Десно, Пол Елюар и Мишел Лери. Миро излиза от границите на живописта и започва да включва думи, които асоциира с много от неговите картинни стихотворения –  термин, който се превръща в заглавие на много от творбите му след 1925 г.

Изложбата се нарича „Миро. Живопис както поезия” и показва как изобразителната символика на Миро изкристализира от игривото третиране на думи и образи. Комбинацията от текст и изображение е от централно значение за сюрреализма.

За разлика от кубизма, който се занимава с намеци за реалността, сюрреалистите разглеждат думите като асоциации. Миро силно се повлиява от това разбиране. Неговите творби вдъхновяват както по-млади художници като Рене Магрит, така и Андре Бретон – бащата на сюрреализма. Също както Миро е вдъхновен от литературни произведения, неговите творби вдъхновяват поети. Миро и неговото обкръжение от писатели създават множество съвместни произведения.

В допълнение към картини, представящи всичките му творчески периоди, изложбата показва представителна извадка от над 250 илюстрирани книги, които са проектирани от Миро. Изложбата ще може да бъде видяна до 31 май 2015 г. Прочетете повече за Жоан Миро тук.