Но съдейки по факта, че тази „модна“ изложба бе последвана от други, желанието на публиката да види съвременни, а не исторически костюми, се оказва по-силна от разногласията в етическата страна на въпроса. Последната от успешните фешън изложби през 2011 година, посветена на Александър Маккуин, стана абсолютен хит: влиза в десятката на най-популярни изложби в историята на музея Метрополитън (видяна е от над 660 хиляди души).

Музеят Виктория и Албърт ще се опита да надмине този рекорд – той има всички шансове, тъй като изложбата, която се откри на 14 март, е показана със значителни изменения и допълнения. В експозицията са добавени и 30 тоалети, включвайки редки ранни неща на Маккуин, направени, когато е учил в колежа Сейнт Мартинс.

Някои тоалети са получени от частни британски колекции, като например тази на стилиста и колега на Маккуин - Кейти Ингланд или неговия модел и муза – Аннабел Нейлсън. Специално за лондонската експозиция са предоставени няколко тоалета от фонда на Изабел Блоу, покровител на британската мода и изкуство и от модна къща Givenchy, чийто главен дизайнер е бил Маккуин от 1996 до 2001 година.

Към изложбата е добавен нов раздел, разказващ за изключителното влияние на Лондон върху формирането на Маккуин като дизайнер. Могат да се видят още предмети, създадени заедно с приятелите му – ювелира Шон Лин и известния дизайнер на шапки Филип Трейси. Тук, в обкръжението на видеопроекции от всички подиумни изложби на Маккуин, може да се разгледа топ с бродирани пайети, рисунката, на който препраща към трагическите събития на руската революция (той е съставен от портрети на потомци на руския император Николай II) или ексцентрична шапка, украсена с рога.

А докато музеят „Виктория и Албърт“ очаква да брои посетителите и печалбата, „Метрополитън“ ще се готви за откриването на още един моден „блокбъстър“ – „Китай в огледалния свят“ (от 7 май).

Традиционните китайски костюми тук обещават да покажат наравно с фантазиите на съвременните китайски дизайнери, допълвайки с предмети от декоративното класическо изкуство, облекла от китайски опери и филми на съвременни режисьори (в това число Вонг Каравай). Тази гореща смес е призвана окончателно да разруши традиционната представа за това, как може да изглежда изложба на мода в рамките на музей. В края на краищата тази изложба е за културата, която може да приема най-различни образи.