Изложбата „Липсващият музей: колекцията от скулптури и живопис на Берлин, 70 години след Втората световна война” изследва етичните и практическите проблеми, пред които музеят се изправя. Повечето от тях са свързани с това дали творбите да бъдат реставрирани или оставени в руини, за да напомнят завинаги за ужаса на конфликта.

„Една от целите на изложбата е да се отърсят тези произведения от забравата, в която са потънали и да се представят на вниманието на публиката”, споделя Жулиен Шапюи, заместник-директор на музея и куратор на изложбата. Повечето от произведенията не са били излагани от 1939 г. Експозицията представя около 50 произведения, сред които има както реставрирани, така и копия на творбите, които завинаги са унищожени.

При направата на тези копия са използвани отливки от студио „Gipsformerei”, с което музеят в Берлин е работил върху възстановяването на повредените произведения, сред които са бюст на бароковия художник Карло Марата, чийто нос е бил отчупен. Другите творби, като портрет на Теодорина Чибо от Андреа, ще бъдат показани в техния разрушен вид. Фотомонтажи на седем произведения на Рубенс, които завинаги са унищожени от войната, ще бъдат окачени в галерията, която някога ги е съхранявала. 

„Представяме редица произведения, изглеждащи по ужасяващ начин, които са толкова силно повредени, че не са били показвани поколения наред”, споделя кураторът на изложбата. „Искаме да бъдем брутално откровени за състоянието на тези творби, като по този начин се стремим да започнем диалог относно това как те могат да бъдат представяни и в бъдеще.”

Изложбата ще може да бъде разгледана до 27 септември 2015 г.