Луксозното издание предлага среща с живота и творчеството на една от най-значимите личности от българския културен и обществен живот и отваря досието и личния дневник на големия Бешков. Съставители на книгата са покойния Александър Бешков – син на карикатуриста, и съпругата му Савка Чолакова. „Черната тетрадка“ включва дневника на художника, писан в периода 1950–1951 и добавка през 1955 г., полицейското му досие (от 1925 г. до смъртта му през 1958 г.) и албум с най-значимите му карикатури.

Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича „Черната тетрадка“. В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят.

Докато той пише дневника си, други водят „записки“, попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го класифицират и като враг, и като опозиция. Бешков не e членувал в никаква партия. „Но се оказа че съм бил земеделец от много други членове. Винаги съм бил в опозиция...“

Ето няколко реда от досието: “Илия Бешков Дунов да се вземе на отчет като произхождащ от богато търговско семейство, брат му е осъден от Народния съд на смърт и ликвидиран, самият обект има вражеско отношение към народната власт, поддържа връзки с лица, вражески настроени.”

Из донесенията: “Бешков е много интелигентен, но и много набожен същевременно. Според него, когато говориш, макар и да се опасяваш от подслушване, не се обръщай, не се смущавай, защото ти сам викаш сатаната, издаваш се, че се опасяваш или страхуваш от това, което говориш. Илия Бешков понастоящем е професор по рисуване в Художествената академия. Водил е открита агитация пред студентите в академията против Отечествения фронт. Минава за един от най-добрите наши художници. Награден е с най-високото отличие за изкуство. Лауреат е на Димитровска награда. Същият често е канен на приеми във Френската легация.”