„Международният консорциум за дигитален фотоархив“ включва справочната библиотека на Frick в Ню Йорк, Националната галерия на библиотечното изкуство във Вашингтон, лондонската библиотека Witt, Нидерландският институт за арт история в Хага, Институтът за национална история на изкуството в Париж, библиотеката Херциана в Рим, The Bildarchiv Foto в Марбург, Германия, и седем други институции.

Много от тези архиви все още монтират изображения на творби с надписи върху тънък картон, с име на художника в азбучен ред. Всяка творба на художник е разделена по тип – например портрети, пейзажи и натюрморти. Повечето не са дигитализирани, затова изследователите трябва да посетят библиотеките на място.

Планът е да се цифровизират 31,5 милиона карти, държани от 14 от водещите световни архиви и след това да се качат в мрежата, за да станат лесно откриваеми при търсене. Не е взето решение кои ще бъдат на разположение безплатно и за кои ще има такси. Образите ще имат изследователска стойност, а няма да бъдат за възпроизвеждане.

Крис Столвик, директор на Нидерландския институт за История на изкуството, казва, че е „от съществено значение да се дигитализират образите, иначе ще работим за много малка група изследователи“. Колекцията в неговия институт е най-голямата в света със 7 милиона образа. Натрупани от 1930 година насам, образите са предимно от нидерландския златен век.

Столвик оценява разходите за дигитализация грубо на 15 евро цента за страница. Въз основа на тази цена, стойността на дигитализацията на 1,5 милиона образа ще струва около 3 милиона евро - скромна сума, имайки предвид ползата за историята на изкуството.

От 2013 г. са проведени три международни срещи за обсъждане на проекта  в Ню Йорк, Лондон и Флоренция/Болоня, но Райст подчертава, че консорциумният проект е все още на ниво планиране. Столвик казва, че неговият институт трябва да може да дигиталзиира образите, с които разполага за година, след като финансирането е преведено по сметка.