Това е първата изложба, посветена на Съветския хиперреализъм, в прилика или разнообразие от  версиите на международния стил на края на 1960 - началото на 1990.

Хиперреализъм, фотореализъм, реализъм, финото фокусиране - всички тези имена на международното художествено движение се създават паралелно в САЩ, Европа и СССР. Можем да кажем, че в контекста на събитията 1970-1980 това се утвърждава като стила на Студената война, защото посочва травмите на епохата, която определяме за модерна и нова.

Острота, актуалност и модерен стил съчетават най-ярките творци на  времето чрез този начин на естетическа концепция. В началото на 1970 г. водещите диригенти на хиперреализма сред художниците СССР  са естонци, чието изкуство е независимо дори от разделянето на "официални" и "неофициални". По-късни центрове на новата тенденция се появяват и в няколко съветски републики.

Художниците от този стил унищожиха традиционната опозиция спрямо реалността и илюзията. В резултат на фотографията даден продукт се превръща в заснето изображение или снимка, а хиперреализмът създаде нещо, което съществува над реализма, извън статичните граници на реалността.