Бийрщат е част от движението Хъдсън ривър. Стилът на тази група се състои в детайлно изобразяване на пейзажа с романтична, почти ярка светлина, понякога наричан Луминизъм. Важна фигура в представянето на западния пейзаж, Бийрщат, заедно с Томас Моран, е част и от движението Роки маунтин.

Бийрщат е роден в Золинген, Германия. Семейството му се премества в Ню Бедфорд, Масачузетс през 1831 г. Бийрщат проявява интерес към изкуството от малък и в младешките си години прави добри скици с пастели. През 1851 г. започва да рисува с маслени бои. От 1853 до 1857г. Бийрщат посещава Дюселдорфската художествена школа.

Бийрщат започва да рисува в Нова Англия и северната част на щата Ню Йорк. През 1859 г. той пътува на запад заедно с Фредерик Лендер (американски изследовател и генерал в армията на Севера по време на Гражданската война) и се завръща със множество скици, от които прави картините си в следващите години. През 1863 г. Бийрщат отново пътува на запад, този път в компанията на писателя  Фиц Хю Лъдлоу, за чиято съпруга по-късно се жени. Той продължава да пътува из американския Запад през цялата си кариера.

Въпреки че, картините му се продават на високи цени, Бийрщат не получава висока оценка от критиците. Те смятали, че използването на нетипично големи платна е израз на егоцентризма му, тъй като картините му винаги смаляват тези на съвременниците му, когато са изложени заедно. Емоционалността и романтизмът  при избора му на обект на изобразяване е очевиден, а употребата на светлина е смятана за прекомерна от критиците му.

В картините му са подчертани атмосферните елементи като мъглата и облаците, за да се подчертае и допълни усещането от творбата. Понякога, за да внуши благоговение, Бийрщат променя някои детайли. Освен това и цветовете, които използва, не винаги отговарят на истинските. Той рисува нещата такива, каквито смята, че трябва да бъдат: водата е ясно синя, растенията са буйни и зелени и т.н.

Въпреки всичко, през 1860 г. Бийрщат е избран за член на Националната академия за дизайн; той получава медали в Австрия, Бавария, Белгия и Германия, а картините му остават популярни. Той е плодотворен творец, завършил повече от 500 (може би около 4000) картини, повечето от които са оцелели. Много от тях са разпръснати из музеи в САЩ. Оригинали се продават от време на време, като цената им постоянно расте.

През 1882 г. студиото му в Ървингтън, Ню Йорк, е унищожено от пожар, в който изгарят и много от картините му.

Заради интереса на Бийрщат към планинските пейзажи, на него са кръстени връх Бийрщат, а също и езерото Бийрщат в Колорадо. Бийрщат вероятно е първия европеец, изкачил връх Евънс през 1863 г., който е на миля и половина от върха Бийрщат. Художникът го кръщава Роса в чест на връх Роса над Цермат и на Розали Лъдлоу, неговата бъдеща съпруга. През 1895 г. името е променено на Еванс, в чест на губернатора на Колорадо Джон Еванс.

През 1998 г. Американската пощенска служба издава 20 възпоменателни марки, озаглавени "Четири века американско изкуство", на една от които е изобразена картината на Бийрщат "Последният бивол". През 2008 г. Американската пощенска служба издава възпоменателна марка в серията си "Американски съкровища", на която е изобразена картината на Бийрщат от 1864 г. "Долината на Йосемити". "Долината на Йосемити" е показана във филма на Тери Гилиъм -"Дванайсет маймуни".

Европейското романтично движение достига Америка в началото на 19-ти век. Американският романтизъм е толкова разнолик и индивидуалистичен, колкото и европейският. Също като европейците, американските романтици демонстрират високо ниво на морален ентусиазъм, посвещаване на индивидуализма и на развиване на личността, наблягане на интуитивното възприятие. Развито е и разбирането, че природният свят е добър по своята същност, докато човешкото общество е изпълнено с корупция.

Романтизмът става популярен в американската политика, философия и изкуство. Движението откликва на революционния дух на Америка, както и на тези, които желаят да се освободят от религиозните традиции на ранните заселници. Романтиците отхвърлят рационализма и религиозния интелект. Американският романтизъм приема радушно индивида и се бунтува срещу затвореността на неокласицизма и религиозните традиции. Романтичното движение в Америка създава отношение към пейзажния жанр, който има значение за развитието на американското изкуство. Романтичната живопис е  наситена и изобразява повече емоция, от колкото някой е правил преди това в неокласическата литература.

Американските размишления за свободата стават огормен източник на мотивация за романтичните творци, тъй като много от тях са очаровани от свободното изразяване и емоция, без да се страхуват от обвинения в предпочитани форми или търсения. Освен това те влагат повече усилия в психологическото развитие на нарисуваното и обикновено демонстрират изключителна чувствителност и въодушевление пред природата.