Музеят за холандско изкуство „Маурицхойс” в Хага разполага с картина на Рембранд, за чиято атрибуция дълго време се спореше.  Цялостната атрибуция на картината „Саул и Давид“ на Рембранд е осъществена в резултат на вълнуващо 8-годинишно изследване, осъществено от голям екип от международни експерти, под ръководството на музея Маурицхойс. Картината е била внимателно реставрирана и в момента е основният акцент в изложба, посветена на Рембранд, наречена „Рембранд? Случаят с Саул и Давид“.

В хода на изследването са били използвани широка гама от конвенционални и иновативни техники за проучване. Резултатът е изключителен. Оказва се, че „Маурицхойс” притежава едно от най-известните произведения на Рембранд. В същото време в музея е курирана интересна изложба, в която изследователите споделят своите констатации относно използването на интерактивни методи и техники. От музея споделят, че се надяват посетителите да видят изложбата не само заради наскоро атрибуираната картина, но и заради завладяващата история около произведението.

Картината „Саул и Давид” се появява за първи път през 1830 г. на търг в Париж. След това тя остава на пазара на изкуството в продължение на години, докато е закупена от директора на музея  Маурицхойс  - Авраам Бредиус през 1898 г. Той не се е и съмнявал, че се е сдобил с една от най-важните картини на Рембранд. След смъртта му през 1946 г. той оставя картината на музея. Картината, считана за една от най-красивите творби на Рембранд, се превръща в любима на посетителите на музея.

През 60-те и 70-те години, творчеството на Рембранд е разглеждано в нова светлина. Хорст Гершон (експерт по Рембранд и водещ авторитет по онова време) отписва с лекота много от картините на Рембранд, включително и „Саул и Давид”.

Мненията относно атрибуцията са се променяли много от тогава. Някои смятат, че това не е Рембранд, други че е произведение от школата на Рембранд, а трети – че е и двете. За да разгадае мистерията веднъж и завинаги, през 2007 г. музеят реши да изследва и представи отново пред публика картината.

Реставраторите твърдят че изследването на картината е имало много прилики с разследване на местопрестъпление. В действителност, шедьовърът  вероятно е бил нарязан на две части между 1830 и 1869 г., а по-късно отново сглобен. Използвайки най-съвременна техника и изследователски методи, става ясно, че сегашната картина се състои от не по-малко от петнадесет различни парчета платно: две големи парчета от оригиналното платно (един със Саул и един с Давид), допълнени със стара канаваца (копие от портрет на Антони ван Дайк) и други ивици по краищата на картината. В допълнение, изследването показва, че първоначалното картината е била по-голяма.

През 1969 г., Хостр Гершон де-атрибуира творбата на Рембранд, като вероятно е бил повлиян от състоянието на картината. Въпреки, че платното е било стабилно, живописният слой е започнал да се напуква и пада.

Въпросът за атрибуирането на произведението остава неразрешен до края на проекта. Тогава става ясно, че картината е направена в ателието на Рембранд. Това се предполага и от приликите с други картини, направени от него между 1650-та  и 1660-та година, както и от състава на грунда и самата боя.

Интерактивната изложбата, която ще може да бъде разгледана до 13 септември 2015 г., включва още презентация с гид, изясняваща различните въпроси, пред които реставратори и експерти са били изправени, докато са работили върху „Саул и Давид”. Реставрираното произведението е представено заедно с още 6 заема на произведения на Рембранд и 3D реконструкция на оригиналния формат на картината. Тази реконструкция е станала възможна благодарение напредналите 3D технологии на сканиране на Техническия университет в Делфт.