Портретът е основна форма в изкуството, към която всяко поколение се връща и се опитва да го направи отново – буквално, в собствения си образ. Сред художниците, включени в интересната експозиция, са Гавин Тюрк, Джулиан Опи, Томас Ръф, Грейсън Пери, както и много други. Има също и произведения от по-малко известни фотографи като Брайън Коен и Сесилия Мандрил.

Едно от най-интересните неща в селектираните произведения е степента, в която всички те имат общо с историята на изкуството. Има вариации на Фрида Кало от Елън Хек (11 от нейните „Четиридесет Фриди” – серия от отпечатъци, показващи различни жени, облечени като мексиканската художничка), на Вермеер  от Том Хънтър („Жена, четяща призовка до прозорец”, модерна версия на жената от Златната ера в холандското изкуство, четяща писмо от нейния любовник до прозореца), на смъртни маски от Браян Коен („Мъж със затворени очи – Уолтър Уайт”), и наивистични   колониални дърворезби от Грейсън Пери („Г-н и г-жа Пери”).

Почти никой от образите в произведенията не е чиста репрезентация. Художниците не са много заинтересовани от личността на портретуваните. Снимката на  Брайън Коен, например показва, измислен герой от телевизионния сериал "Breaking Bad". Това не са снимки на мъже и жени с поразително красиви лица, те не са и свидетелство за великите и властимащите, нито са снимки на хора от богатото съсловие, с техния охолен и разкрепостен начин на живот. Това са опити за портрети, издържани в стила на холандските аристократи – изобразени са реални хора, но образът им е събирателен. Те са олицетворение на характеристики като гордост, скромност или сила, вместо индивидуални лица.

Сесилия Мандрил дори отива по-далеч, използвайки парцалени кукли със замъглени човешки лица, прикрепени като емблема на миграцията - един изцяло съвременен поглед върху социалния портрет. В същото време произведението на Гавин Тюрк „Портрет на нещо, което аз никога няма да видя” е добър пример за творба на Младите британски артисти (YBA). Това е автопортрет на художника със затворени очи, приличащ на смъртна маска, като в същото време е и опровержение на стария похват, при който за качествата на един портрет се съди от това дали очите на портретувания следват зрителя из стаята.

Изложбата ще може да бъде разгледана в музея „Виктория и Албърт” в Лондон до 24 април 2016 г.