Предполага се, че оригиналът се намира в близкия „Музей на Брюксел“, където е бил реставриран през 2003 г., но сега изследователите смятат, че малката бронзова скулптура, която са имали, може и да не е истинската. “Гледайки отблизо скулптурата на „Пикащото момченце”, разбрах че неговата история е много неясна, и че всъщност ние не знаем дали това е оригиналът или не“, споделя Джералдин Патигни, изследовател в Свободния университет в Брюксел (ULB).

През 1619 г. властите на Брюксел са поискали от скулптора Джером Дюкенуа да направи статуя на малкото момче, което уринира. Според една от многото легенди, тя е създадена, за да загаси пожар, причинен от обсаждащите войски и по този начин да спаси града от унищожение. Статуята е била открадната на няколко пъти през годините, като най-добре документираният случай е през 1817 г., когато се предполага, че тя е поставена обратно на мястото си. Тя е била открадната отново през 1965 г. Патигни вярва, че  статуята, която е върната на фонтана през XIX век, може да е била в действителност една реплика.

„След тази кражба, ние нямаме следи от оригинала, който очевидно се среща само веднъж през 1966 г., разделен на две части, в Брюкселски канал“, казва Патигни.  Статуята, за която се смята, че е оригинала, след това е била предадена на музея за съхранение. „Историческите сведения са много объркващи и има пропуски в тях. Съществуват следи в местни издания или във фолклора, но няма нищо конкретно в тези архиви“, споделя още той. Изследователите се надяват, че рентгеновите снимки и други изследвания ще дадат отговора на загадката и по-конкретно – този за химичния състав на бронза.

„Ние търсим най-вече, дали сплавта съдържа никел“, споделя Амандин Краб, изследовател във Фламандския свободен университет в Брюксел (VUB). „Ако това е налице, това ще означава, че най-вероятно произведението датира от XIX век. Ако отсъства, това вероятно ще означава, че скулптурата е оригинал, въпреки че никога не е възможно това да бъде 100% сигурно“, заявява още тя.