Изложбата представя повече от 100 произведения от над 30 художници, живеещи предимно в Санкт Петербург и Москва. В нея са включени произведения на живописта, скулптурата, графиката, фотографията, колажа, видео арта и киното, в най-важната глава на съвременното руско изкуство, която се превръща в символ на новия свободен дух в постсъветска Русия.

Последната представителна изложба на руски авангарди и съвременни автори се състоя преди повече от две десетилетия в Унгария: линията започва през 1988 г. с експозицията „Изкуство и революция“, представяща изкуството в периода между 1910 г. и 1932 г., последвана от „Изкуство вместо изкуство: 7 художници от Москва” през 1989 г., а след това, през 1990 г. от „Новото от Петербург - млади творци от Ленинград“ в Műcsarnok (художествена галерия), Будапеща. Тези изложби представиха на местната публика за първи път непознатото на мнозина руско съвременно изкуство. Корените на „неоакадемизма“ трябва да се търсят в дейността на новото поколение, появяващо се в последните дни на съветската епоха и представено в посочените по-горе изложби.

Обогатена с класицизъм и произведения на изкуството от Ермитажа, арт сцената на Ленинград се преобръща за ново начало през 1980 г. от феноменалната група на „Новите художници”, основана от Тимур Новиков и други. Днес, считана за едно от най-важните събития в съвременното руско изкуство, общността на Новите художници разпространява нова философия за живота и въвежда типажа на „гениалния художник“.

Заснет през 1987 г., руският култов филм „Асса“ отлично проучва тази културна сцена и показва силата на това ново поколение и експериментаторския му дух. Групата влиза в контакт със Запада дори преди 1989 г., не само чрез средствата за организиране на изложби в чужбина, но и чрез своите действия, реализирани съвместно с Анди Уорхол и Джон Кейдж. Повече информация за Джон Кейдж можете да намерите тук.

Това е и контекстът, в който Тимур Новиков, заедно с Георги Гуржанов, Денис Егелски и Андрей Медведев през 1989 г. основават т.нар. „Нова художествена академия“, където за разлика от общата културна сцена на времето, те поставят в центъра идеала за класическа красота. По думите на Екатерина Андреева, съ-куратор на изложбата, Новиков говори за бедствието, което се е случило на европейските академии в началото на 1990 г., когато художниците спират да „обслужват Аполон и музите“ и започват вместо това изграждане на Вавилонски кули от телевизори, представяйки ги за произведения на съвременното изкуство. С този подход, “Новата академия“ коренно се различава от Московските концептуалисти, които се интересуват от критичната деконструкция на съветската идеология. За художниците на Новата академия, изкуството не е критика, а създаване на чисти, енергични, щастливи картини, притежаващи силата да преодолеят ентропията, която е победила обществото.

След разпадането на Съветския съюз, Новата академия се прочува по целия свят, а сред поддръжниците на  Новиков са нобеловият лауреат – поета Йосиф Бродски, както и художественият критик и есеист Едуард Луси-Смит. Въпреки, че Новиков ослепява през 1997 г., той остава лидер и активен участник в групата до смъртта си през 2002 г. В манифеста си от 1991 г., той формулира  принципите на все още неразвития „нов академизъм“ по следния начин: „Те проучват музеи и претърсват библиотеки, състезават се около стадионите и увисват в театри като банда пигмалиони. Те търсят красота. И все още има много останала красота.“

Изложбата в музея „Лудвиг“ предоставя обобщение на историята на тази „банда“ и техните идеи за изкуството, като в същото време е едно изследване на все още недовършената и понякога противоречива история на съвременната руска художествена сцена.