Скулптурите на Луиз Буржоа, изработени от дърво, стомана, камък и пластмаса, често органични по форма и откровено сексуални като послание, обхващат множество стилистични похвати. Всичките й произведения интерпретират теми, свързани с човешкото тяло и неговата нужда от грижа и закрила в обкръжаващия го заплашителен свят.

Изложбата в музея на съвременно изкуство Гараж акцентира върху сериите на Буржоа – „Клетки” от началото на 1990 – инсталации от стари врати, прозорци, стоманени парапети и случайни обекти, замислени да призовават спомени от детството, което, според нея, е психичния извор на нейното изкуство. Между нейните най-известни скулптури е често показваната „Изследване на природата” (1984) - безглав сфинкс с мощни нокти и множество гърди, а най-провокативната й творба, „Момиченце” (1968), представлява огромен латексов фалос.