Един художник е превърнал изкуството в част от живота си – по-точно живота си като обществено поведение, като памет и чувство – в изкуство. Арт-конюнктурата не е негова слабост, независимо накъде е обърната – към традиционната рутина или към съвременния произвол.

Появата днес на първичен и самобитен талант е нещо като завръщане от света на изчезнала  цивилизация, в която хората са живели по законите за добро и зло, за любов, омраза, опрощение…!

Необичайно явление, мощно и силно, експресивно, сгъстено като енергия – изкуството му е без паралели в родната традиция. По-близо е до духовните знаци на библейската памет, преведени и като че ли езически приземени чрез една сурова пластическа форма до апокалиптични видения, старозаветни притчи и невинни детски души, които живеят в пластическото пространство като спасители на духовната чистота.

Истинският художник идва със своя образна система, със свои представи за греха и падението, за красиво и грозно, за Рождеството и Разпятието… Независимо от сюжетната линия, в която се развива светът на Петринел Гочев, извеждането и характеристиката на формата е преживяна реалност, без значение дали идва от иреалния свят на библейската памет, или от чистотата на детските представи за хората, събитията и природата.

Далече от модната арт-асоциативност това първично изкуство е колкото нежно, толкова и изпълнено с предчувствията, илюзиите и тревогата на днешния ден. Това „Бягство в Египет“, тази „Цветница“, и този „Сън на младенците“, и целият библейски цикъл, и „Ангела“, и „Жулиета“ като че ли са изсечени от времето като тревожно предупреждение за това, което ще се случи.

Освен непосредственото внушение на тази силна пластичност, изкуството на Петринел Гочев носи и онази първична и чиста като душата на дете образност, която остава в нас като видение за нещо, което някога, някъде е било или ще бъде! Това не са картини за украса, това не е скулптура за харесване, а свят с който авторът живее, и ние дали ще го приемем или не, той вече е част от това, което се е случило и с нас.

Петринел Гочев е истински творец, художник, скулптор, театрален режисьор и сценограф. Завършил е средното училище за приложни изкуства и режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Бил е директор на Благоевградския театър. Има повече от 10 самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия и много частни колекции в страната и чужбина.