При входа на музея, две грандиозни бели стълбища се извиват в арка, с изглед към просторния мецанин. Там ще се провеждат разнообразни събития. „За много хора, един музей е място за посещение и разглеждане. Надяваме се, че този музей ще бъде повече от това – че той ще бъде и място за взаимодействие“, заявява Тарек Митри, председател на Комитета на музея.

Сред дейностите, които музеят ще предлага, са среднощни разходки из Бейрут, организирани от местни художници и класове по фотография за тийнейджъри.

Проектът е добре дошъл и за жителите на Бейрут, които имат няколко музеи от различен  вид и ограничено обществено пространство. „Въпреки, че ние сме музей, на нас трябва да се гледа като на пространство за обмен, за среща“, споделя директорът на музея Зейна Арида. „Ние нямаме публични пространства – пространства, в които хората могат да спорят, да се разбират, където могат да се изразят, без да се създава конфликт“, споделя още тя.

В началото сградата на музея „Сурсок“ е резиденция, построена през 1912 г. В последствие, отваря врати като музей през 1961 г., в съответствие с волята на нейния собственик – Николай Сурсок. Той желае, след смъртта му, неговият грандиозен дом да бъде трансформиран в музей.

„Музеят беше много активен, откакто отвори врати  през 1961 г. до началото на Гражданската война през 1975 г., представяйки международни и местни художници“, казва още Арида.

Нора Разиан е ръководител на отдела „Програми и изложби“. Тя споделя, че широк кръг от дейностите са планирани за публика от различна възраст и с различни интереси. Класове по градинарство и панелни дискусии, свързани с джендъра и функциите на общественото  пространство са сред събитията, които ще се проведат през първите три месеца.

„Музеят е място за дискусии, за дебати, за открития. Така че, публичната програма наистина се вписва в структурата на музея“, добави още Арида. Сред новите допълнения са и елегантните коридори, тонирани със светлина, попадаща от витражите. Те водят посетителя към арабските стаи за почивка и отдих, намиращи се на един етаж и към модерната рецепция, разположена на друг.

„Преходът между старата сграда и новата е наистина много фин, и може би метафорично ни позволява да изградим един много необходим мост между нашата история, колекцията, която сме събрали, и нашето съвремие“, заявява Арида.

За да се запази оригиналната архитектура на вековната сграда, архитектите са изкопали 20-метрово подземие, под градината на музея, в което се помещават още 4 допълнителни етажа. В тях са разположени библиотеката, аудитория, нови изложбени пространства и помещения за консервация и реставрация. Това разширение възлиза на 12 милиона щатски долара. По този начин, площта на музея се е увеличила от 1,500 кв. м на 8,500 кв. м.